Джак Макдевит - Древни брегове

Здесь есть возможность читать онлайн «Джак Макдевит - Древни брегове» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1999, Издательство: Бард, Жанр: Фантастика и фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Древни брегове: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Древни брегове»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В една нива в Северна Дакота е намерено нещо странно, стърчащо изпод буца черна пръст.
Собственикът Том Ласкер прави онова, което всеки друг фермер на Земята би направил на негово място: изкопава го.
Само че му се налага доста да покопае, защото нещото е част от голяма платноходка, окомплектована както си му е редът: с мачти, платна и дори кабина с микровълнова печка и душ.
Яхтата се оказва изработена от материал, подобен на фибростъкло, при това с абсолютно невъзможен пореден номер в периодичната таблица на елементите. Никой няма представа какво прави тук тази лодка дълбоко под чернозема на прерията… и на две хиляди мили от най-близкия океан.
Вярно че нивата на Том Ласкер е била някога бряг на голямо вътрешно море, но това е било преди хилядолетия.
И не няколко, а десет хилядолетия…

Древни брегове — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Древни брегове», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Боже Господи, който си в небесата! — възкликна той. — Вие се шегувате. — Яхтата беше светла, чиста, изящна и правеше неотразимо впечатление, дори под непретенциозното осветление на голите крушки. Уил беше напълно прав: това Нещо принадлежеше на водите на езерото Уинипег и изглеждаше просто неестествено в хамбара на стара ферма из покрайнините на Форт Мокси.

Джини разгада погледа в очите му.

— Нямаме никаква представа откъде е дошла — заяви твърдо тя. — Ни най-малка.

Яхтата беше закрепена върху ремарке. Гротмачтата, която бе на няколко „стави“, беше сгъната. На лавици по стените лежаха навити някакви бали бял брезент.

— Това са платната — поясни Джини, проследила погледа му.

Влажна животинска миризма привлече вниманието му към конете в клетките в задната част на просторното помещение. Видя лампа в предната част на корпуса, дълга и капковидна, но не беше запалена. Всъщност никъде по яхтата нищо не светеше. Килът беше широк и дълбок и минаваше по цялата дължина на корпуса. На кърмата имаше щурвал, а най-вероятно в лоцманската кабина отпред се намираше втори. На носа под лампата се виждаха черни преплетени символи, съвсем различни от всичко, което бе виждал през живота си.

— Ти ли ги изключи? — попита той. — Светлините?

— Не-е — каза Джини и щракна ключа на осветлението на стената.

В хамбара се възцари пълен мрак. Беше толкова гъст, че изглеждаше осезаем, мрак, абсолютен и първичен. Конете неспокойно се размърдаха.

— Джини?

— Почакай.

Нещо просветна. В началото му се стори фосфорно, сребристо, аморфно, не чак толкова по-различно от лунна светлина, проникваща през тънка облачна пелена. Но още докато наблюдаваше, сиянието започна да просветлява. Преля в зелено и придоби цвета на тучна морава след освежителен пролетен дъжд, на океанска вода малко под повърхността, там, където слънчевата светлина вече е филтрирана. Сиянието заля клетките на конете, освети вили и мотики, хвърли сенки зад трактора и изпълни хранилките до една от страничните стени. Макс зяпна от изненада, изведнъж разбрал какво я бе изплашило.

— Има една от другата страна — проговори Джини. — Бяла.

— Сигнални светлини — отбеляза той. — Само че не е съвсем така, нали?

— Не знам.

— Аз знам. Червена на бакборда, зелена на щирборда. — Макс заобиколи и погледна да се увери. — За бяла дори не се споменава. — Докосна корпуса. Усещането беше приятно, все едно че докосваше гладко обработена махагонова повърхност или кожено кресло. Той пак се обърна към Джини: — И на колко години би трябвало да е това чудо?

— Не знам — повтори тя и разпери безпомощно ръце.

Макс скръсти своите и обиколи яхтата. Въпросите си имаха приоритет. Защо някой ще иска да заравя подобно нещо?

— Никой ли не се е обадил да си я поиска?

— Не.

— Тази красавица е направо за изложбен салон. — И той отново изгледа блестящия нос, излъсканите мачти, наситените цветове. После се разходи до полиците, където лежаха нагънати платната. Материята, която бе взел за брезент, определено беше нещо съвсем различно.

— Изпрахме ги — ненужно обясни Джини.

— Не изглеждат като да са били под земята дълго.

— Никой не може да ме убеди, че това нещо е било заровено, откакто съм дошла тук.

Погледна я. Ставаше дума за доста години.

— Какво има вътре? Намерихте ли тела?

— И на нас ни мина същата мисъл. Не, никакви трупове. И никакви наркотици.

— А идентификационния номер? Трябва да е имало нещо, което би ви позволило да откриете предишния й собственик.

— Дори да има, не можахме да го открием. — Тя се приближи до него. — Макс — каза Джини, — тази яхта няма двигател.

— Не може да бъде. Аз видях винта. — Освен това бе забелязал и че валът му е счупен. — Най-малкото трябва да е имало.

— Знам. Винтът е свързан с малка зелена кутийка. Не можахме да я отворим, но не прилича много на двигател.

Тя отново запали осветлението. Макс сви шепа около сигналната лампа и я видя бавно да угасва.

— Плаши ме… не мога да ти опиша колко — призна Джини. После скръсти ръце върху гърдите си. — Макс, какво е това нещо?

Нещото в никакъв случай не приличаше на нито една от яхтите, които Макс бе виждал през живота си.

Почувства се по-спокоен сега, когато беше на разстояние от яхтата. Джини настоя двамата й сина да донесат постелките си в дневната. Джери се зарадва на възможността веднъж да спи долу, още повече че и той бе поизплашен. Уил също нямаше нищо против, макар че демонстрира наужким досада.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Древни брегове»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Древни брегове» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Бойко Бетов
Джек Макдевит - Возвращение
Джек Макдевит
libcat.ru: книга без обложки
Джек Макдевит
Джек Макдевит - Хранить обещания
Джек Макдевит
Джек Макдевит - Жар-птица
Джек Макдевит
Джек Макдевит - Полярис
Джек Макдевит
Джек Макдевит - Звездный Портал
Джек Макдевит
Джек Макдевит - Военный талант
Джек Макдевит
Джек Макдевит - Чинди
Джек Макдевит
Джак Кърли - Един от 100
Джак Кърли
Отзывы о книге «Древни брегове»

Обсуждение, отзывы о книге «Древни брегове» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x