Джак Макдевит - Древни брегове

Полицията не спря да излъчва молби за внимание целия следобед. В 14:00 губернаторът излезе с изявление по радиото и телевизията, апелирайки за спокойствие (малко странно, понеже в основата на проблема не бяха невъздържаните емоции). „Трафикът около Валхала е много натоварен — обяви той. — Ако наистина държите да видите какво става на хребета Джонсън, най-добре и най-безопасно за вас ще бъде да го сторите от дивана в собствената си дневна.“

Обичаме да казваме, че повечето хора нямат чувство за историчност на момента. Подобно обвинение обикновено се основава на липсата на информация за това кой как е постъпил еди-кога си. От друга страна би ли отказал някой да присъства край Гетисбърг 11 11 Битката при Гетисбърг (1–3 юли 1863 година) се смята за повратна точка в хода на американската Гражданска война. — Б.пр. в деня на славата или да хапне хамбургер, наблюдавайки Цезар? Кой би пропуснал да се възползва от подобна възможност? Всички ние искаме да бъдем част от историята и от неумолимия й ход. Точно така и тези хора, видели пред себе си шанса да станат съпричастни на уникално събитие, не искаха и да чуят, че може да им бъде отказано да докоснат хребета Джонсън и че е по-разумно да наблюдават онова, което щеше да стане там, на бира и пица пред телевизора.

Началникът на полицията беше мъж с крушовидно тяло и мрачен глас, чието безизразно лице и неподвижни очи не говореха в полза на бърз интелект. Казваше се Емил Даутабъл и полицаите го наричаха помежду си Даутфул 12 12 Doubtful (англ.) — съмнителен, несигурен, подозрителен. — Б.пр. .

Той пристигна на върха късно сутринта. Макс и групата му помощници вече бяха прекарали часове на телефона в разговори с металурзи, археолози, промишлени магнати, политици и търсачи на любопитни антики по целия свят.

Даутабъл не изглеждаше в настроение. Откриването на тази проклетия само усложняваше работата му. Не беше толкова глупав, за да не разбира, че в района на неговата юрисдикция се развиват събития с изключително значение, но му се искаше всичко това да става на друго място.

— Не е изключено да имаме нужда от помощта на Националната гвардия — каза той на Макс. — Защото от онова, което чувам, изглежда като че ли Северна Америка се е отправила насам.

— Кажи ми нещо, което не знам — изморено отговори Макс. — Може би трябва да затворим пътя дотук. И изобщо да не допускаме качването на външни хора.

Даутабъл се огледа, като че ли се опасяваше някой да не ги подслушва.

— Сериозно ли говориш? Имаш ли представа какъв бизнес се върти в момента в нашия окръг? Опитам ли се да го спра и работата ми отива по дяволите. — Той погледна през прозореца. Паркингът беше претъпкан със стотици коли. — Виж какво, за градовете така е най-добре. Все още е доста студено. Никой не би могъл да издържи тук горе дълго. Идват, поглеждат и слизат. След това повечето се отбиват в някое от градчетата, хапват нещо топло и за разтуха отиват на пазар. Всички наши хора работят. Единственото лошо е, че движението стана много интензивно.

Макс кимна, доволен, че проблемът не е негов.

Даутабъл помълча около минута.

— Макс — проговори той накрая, — нали не възнамеряваш да ги пуснеш да се разхождат там вътре, а?

— В Ротондата ли? Не. В нея ще имат достъп само журналисти и изследователи.

— Хубаво. Защото това допълнително ще забави нещата. Трябва да ги задържим отвън на студено. Докато съумяваме да го правим, всичко ще е наред — и той енергично кимна на себе си. — Не променяйте това решение. — Полицаят стана и се отправи към вратата. — А ако имаме късмет, температурата може да падне и до минус двайсет. Това ни трябва.

Хеликоптерите долитаха на всеки няколко минути, за да разтоварят нови журналисти и важни особи. Ласкър имаше нужда от помощ, за да поддържа организацията, а Макс неочаквано за себе си се видя назначен на длъжността главен посрещач. Посетителите досаждаха на Ейприл с въпроси и искания за общи снимки, а тя правеше каквото можеше, за да ги удовлетвори. Но като цяло денят се оказа изнурителен и всички с облекчение посрещнаха залеза.

— Това е просто нелепо — горещеше се Ейприл. — Аз имам в ръцете си най-интересния артефакт в човешката история, а не мога да се откъсна от репортерите. Искам да видя какво има вътре ! — Голямата ирония беше, че с това развитие на нещата, журналисти и репортери разполагаха с повече време за разглеждане интериора на Ротондата от нейните откриватели.

Но имаше и други отвличащи вниманието фактори. Макар още да не го бе осъзнала, Ейприл за една нощ се бе превърнала в най-известния учен на страната. Само през първите двайсет и четири часа от излизането им на световната сцена — те вече осъзнаваха, че става именно това, — тя успя да получи, предложения от три големи компании, производителки на козметика, предложения да участва в промоцията на техните продукти, а също от веригата закусвални „Тако Бел“ (пуснали в ход крилатата фраза „Нашите бурито 13 13 Мексиканско ястие, представляващо джоб в пшеничена питка, запълнен с месо, сирене, пържен фасул и др. — Б.пр. са извънземни“), компания за даване коли под наем и от MCI 14 14 MCI Communications Corporation — вторият по значимост доставчик на телекомуникационни услуги в САЩ. — Б.пр. .