Джак Макдевит - Древни брегове

Мотел „Нортстар“ бе препълнен за втора седмица поред. През цялата му дълга история това никога не се бе случвало. Горе-долу по времето, когато Макс заспиваше, управата на мотела обмисляше удвояване на цените.

Цената на едно питие в „Прерийната шхуна“ плавно се бе вдигнала до абсурдно високо ниво. Собственикът, Марк Хенфорд, имаше две ценови листи: за местни и за гости. При обичайни обстоятелства Марк сам би признал подобна практика за неетична. Но обстоятелствата бяха далеч от обичайни. Един добър бизнесмен трябва да умее да се адаптира към променящите се условия на играта, казваше си Марк. Освен това той не допускаше, че някой ще забележи и досега поне се бе оказал прав.

Марк беше решил да предложи на кметската управа да издаде на Том Ласкър благодарствена грамота. Знаеше, че подобно предложение е обречено на пълен успех.

Шарлот Андерсън седеше на предната седалка на първия автобус и усещаше силовите линии. Изпълваха я, пронизваха вътрешностите й, издигаха я на недостигано ниво на самосъзнанието. Автобусът се движеше на талази, но тя не обръщаше внимание на това, защото се опиваше от засилващия се триумф на приближаването до крайната си цел.

Източникът на енергията се намираше на югоизток и вече беше мъчително близко. Преди много години бе отишла да посети подобен източник в Аляска, недалеч от Бароу. Той също я бе извисил в космоса, бе й помогнал да установи връзка между вътрешната си същност и вселената отвън, беше й дал възможност да се подвключи към великата паяжина на съществуването. Още помнеше онзи екстаз. Но източникът, който така и не се разбра какво точно представлява, се бе оказал скрит под планина отвъд линията на глетчерите.

Шарлот бе слабичка, медноруса и прибрана. В поведението й се долавяше насилена развеселеност, възторг, който изглеждаше по-скоро рефлексивен, отколкото спонтанен. Беше от Лонг Айланд и бе завършила Принстън не просто с отличие, а с похвална грамота, така че в момента притежаваше диплома за специализация по съвременна история на Европа. Беше израсла като католичка, но още по време на гимназията се бе почувствала ограничена в изповядването на вяра, която бе подредила за нея всички понятия. Бог — върховният съдник. Преди абитуриентския си бал беше казала на баща си, че става унитарианка. Сътворението е извън логиката на всякакво обяснение, заяви тя на смаяния си родител, човек може само да се облегне и да чака вятъра, който духа сред звездите. Баща й бе уверил майка й, че всичко е наред, че това са глупости и че чедото им ще изживее трудния си период.

Тя знаеше, че някои от момчетата в групата повече се интересуват от нея, отколкото от центровете на енергия, но това не беше лошо. След време те щяха да дойдат на себе си, което бе важното.

Автобусите идваха от Минесота, където Шарлот работеше като управител в „Макдоналдс“, след като бе напуснала родителската къща в търсене на себе си. Когато се разчу за яхтата, намерена далеч на север в някаква ферма, тя бе разпознала това като знак, сочещ към нещо повече. Същото бе почувствала и Кюри Милър от Медисън. Бяха обсъдили нещата по Интернет: групата в Манхатън, тази на Кюри, Сами Ротстейн в Бойзи, Бенетови в Джаксънвил, както и останалите им приятели из цялата страна — от Филаделфия до Сиатъл и Сакраменто. А когато ситуацията бе узряла за действие, повече от шейсет члена на мрежата, желаещи да бъдат подръка, бяха кацнали в Гранд Форкс, където Шарлот и още няколко от градовете-близнаци 15 15 Twin Cities — така са известни в Щатите практически слетите един с друг два града Минеаполис и Сейнт Пол в щата Минесота. — Б.пр. ги чакаха с автобуси. Групата нае салона на кметството във Форт Мокси и прекара две нощи там, очаквайки към тях да се присъединят всички заблудени овце. Сега вече бяха готови. А и моментът се оказа избран по възможно най-добрия начин: последните новини от хребета Джонсън разпалваха ентусиазма им (той всъщност много не се нуждаеше от разпалване) и Шарлот знаеше, впрочем както всички останали, че ги очаква среща с истинска магия.

Ейприл не бе сигурна кой точно от групата на Макс по почистването пръв забеляза образите в стената откъм задната част на купола. Няколко души претендираха за първенство в откриването на иконите (в компютърния смисъл на думата), но тя бе поразена от факта, че цели батальони журналисти и физици, математици и конгресмени бяха минали най-невъзмутимо покрай тях, без да ги забележат. В това число и самата Ейприл.