Джак Макдевит - Древни брегове

На екрана се появява нощен план на Ротондата, окъпана от лунна светлина. Снимано е от самолет.

— След като учените успяха най-сетне да влязат — завършва Брокоу, — отговорите няма да закъснеят. NBC ще излъчи отделно предаване за загадката на хребета Джонсън тази нощ в „Специално издание“, девет часа.

Том Ласкър набучва на вилицата си парче от пържолата и посочва с него към екрана.

— Е, радвам се да чуя, че отговорите нямало да закъснеят.

Сутринта Ейприл и Макс пристигнаха на хребета още на съмване, точно навреме, за да видят избледняването на зелената аура. Над тях кръжеше хеликоптер. По пътя зад тях напираха коли с журналисти.

Факс апаратът беше свършил цялата си ролка хартия през нощта, а справка с компютъра показа, че са се получили няколко хиляди съобщения по електронната поща. Сякаш всички на планетата се бяха наговорили да правят заявки за посещение на Ротондата.

— Ще трябва да измислим нещо — каза Ейприл. — Но нямам представа как бихме могли да се справим. Просто няма къде да съберем всички тези хора.

Междувременно журналисти и високопоставени особи вече се изсипваха най-безцеремонно без никакви заявки. Ейприл отдели няколко минути за разговор с представители на медиите. Сподели страховете си, че резултатите от нейното изследване вероятно ще доведат до отхвърлянето й от страна на колегите учени.

— Това още не се е случило — допълни тя. — Засега всички доказват, че са широко скроени. — После обоснова нуждата да се опази работната площадка от ордите посетители, докато не се разбере каква информация е скрита в Ротондата. — По тази причина — заключи накрая, — ще допуснем вътре шестима журналисти от информационния пул: трима от телевизията и трима от пресата. Сами решете кои да бъдат. Дайте ми трийсет минути да организирам нещата. Тези, които ще влязат, ще трябва да стоят до водача. Ако някой се опита да се отдели, ще бъде изхвърлен навън. Съгласни ли сте?

Някои възроптаха, повечето се засмяха. И докато се опитваха да изберат представителите, Ейприл и Макс заобиколиха сградата и спряха пред еленовата врата. Беше блокирана в отворено положение през цялата нощ, за да се проветри вътрешността. Ейприл дръпна лопатата и вратата се спусна. Свали ръкавицата си и опря пръсти върху главата на елена. Както Макс бе очаквал, нищо не стана.

— Значи да смятаме за доказано, че пропускът е ръкавицата на Джордж, нали? — попита тя.

— Очевидно — съгласи се Макс.

— Но защо трябва да е така? — не се примиряваше Ейприл. Тя извади шалче и с жест на фокусник го размаха под носа му. — Купих го от Кей-март. Шест долара. — Окачи го на пръстите си и докосна през него образа.

Вратата се отвори.

— Voila! — и Ейприл втъкна отново лопатата, подпирайки долния ръб на вдигналата се врата.

— Защо реагира на шалчето?

— Не съм сигурна. Кое е общото между шалчето и ръкавицата на Джордж, но не е общо с моята плетена ръкавица и с голата ми длан?

— Проклет да съм, ако се сещам.

— Ръкавицата на Джордж… — тя я извади от джоба си — е изработена от полипропилен. Шалчето е от полиестер. И двете са продукт на относително развито в технологическо отношение общество.

— Обясни ми, ако знаеш отговора — намръщено помоли Макс.

— Не го знам, а само предполагам. Според мен, когато Ротондата активно е била използвана, тук е имало местни жители. И Бог знае още какво друго, освен тях. Може би мечки… Както и да е, как при такива обстоятелства ще настроиш вратата си, за да могат да я използват само свои хора?

— Не знам.

— Ами аз бих използвала датчик, който ще реагира примерно на пластмаса. Всичко останало — гола кожа, козина, каквото и да е — няма да задейства механизма за отваряне.

И ордите нападнаха. Изсипаха се през граничните пунктове на САЩ, наводниха между щатска магистрала номер 29, задръстиха двулентовите шосета, водещи на север от Фарго и Дикинсън. Кацаха с чартърни полети на Форт Мокси Интернешънъл, откриваха шокирани, че службата за даване коли под наем с офис на летището разполага само с един автомобил и че пътят до града се обслужва само от едно такси. Катастрофа с пет верижно сблъскали се коли на 29-а междущатска до изхода за Драйтън блокира целия трафик в северна посока за два часа. На Шосе 18, до Парк Ривър, побеснели мотоциклетисти се озоваха в задръстване, обхванало дявол знае колко километра. Към залез-слънце на първия ден, след като започна пълното отразяване на събитията около Ротондата, вече имаше двама мъртви, повече от двайсетима ранени и близо сто, които трябваше да бъдат лекувани за измръзване на крайници. Имуществените щети грубо се изчисляваха на четвърт милион долара. Денят влезе в историята като рекорд с броя пътнотранспортни произшествия на територията на Северна Дакота.