Джак Макдевит - Древни брегове

Защото бяха намерили празни помещения.

Никакъв междузвезден кораб. Никакви древни архиви. Никакви праисторически компютри. Никакви загадъчни устройства.

Нищо.

Том Брокоу съобщава с добре премерена доза скептицизъм, в гласа си:

— Има нови данни, че може би Северна Америка е била посетена от извънземни към края на последната ледникова епоха. Днес учените успяха да влязат в загадъчна конструкция, която както изглежда е била заровена преди хилядолетия на хребет до границата с Канада. — На екрана до него се появява компютърно създадена карта на района Валхала-Форт Мокси. Следва бърза поредица кадри от въздуха, включващи Ротондата. — Сградата е построена с материали, за които ни бе казано, че не могат да бъдат възпроизведени от никаква земна технология. Робърт Бейзъл беше на мястото.

Бейзъл стои пред Ротондата и не крие, че му е студено. Вятърът се опитва да изтръгне микрофона от ръцете му.

— Здрасти, Том — казва той и леко се извърта, за да може камерата да обхване по-голяма част от постройката зад него. — Това, което виждате, е артефактът, за който учените смятат, че може да е оставен от някого преди десет хиляди години. Никой не знае откъде е дошъл, нито кой точно го е оставил тук. Построен е от материал, за който експертите твърдят, че не е виждан досега. Екип, ръководен от доктор Ейприл Кенън, днес влезе в него за пръв път и ето какво видяха те.

Камерата бавно се насочва към входа под звуците на Третия концерт за орган от Бах, плъзга се покрай зелените извивки и минава над зейналата дупка на траншеята.

Макс, който наблюдава репортажа в „Прерийната шхуна“ заедно с Ласкърови и Ейприл, изпитва отново чувството на разочарование и липса на късмет. Дори шкафчетата бяха празни! Макс щеше да се зарадва да намери в тях макар и само скъсана обувка.

Или каквото и да било друго…

— Ако Ротондата наистина е толкова стара, колкото учените твърдят, Том — продължи разказа си Бейзъл, — пред нас е чудо на технологията. Температурата вътре е шестнайсет градуса. Както виждате, тук навън е студено. Следва да приемем, че има отоплителна система и тя продължава да работи. — Камерата изтегля отново към общ план на върха, където снегът бръсне под наклон и хората стоят събрани един до друг с вдигнати яки. — Остава да добавя, че нощем постройката излъчва сияние. Или поне снощи е излъчвала. И то толкова забележимо, че изплаши Валхала и изпразни града.

Екранът се разделя на две. Брокоу не крие интереса си:

— Сигурни ли сме, че това не е някаква мистификация?

— Зависи какво влагаш в тази дума, Том. Експертите не са на единно мнение що се отнася до възрастта на Ротондата. Но са единодушни, че материалът, от който е изработена, не е по силите на човека.

Появява се образът на брадат, възрастен човек, седнал зад бюро на фона на стена, отрупана с книги. Течащ надпис го идентифицира като Елиът Риърдън, декан на химическия факултет към щатския университет, в Минесота.

— Професор Риърдън — задава въпрос Брокоу, — чувате ли ме?

— Да, Том.

— Професоре, какво е мнението ви за всичко това?

— Заявленията на тези хора изглеждат основателни — Риърдън не прави опит да скрие възбудата в очите си.

— Какво означава „изглеждат“, професоре?

Ученият се замисля.

— Не бих искал думата да се разбира като че ли има някакъв проблем с веществените доказателства — уточнява той. — Но изводите, които следват, са от естество, което кара човек да бъде внимателен с приказките си.

— Какви изводи имате предвид? — спокойно разпитва Брокоу.

Риърдън се осмелява да погледне право в камерата.

— Струва ми се, че ако приемем за достоверни резултатите от анализите, трябва да направим единия от следните два извода: или из онези места в края на последната ледникова епоха са живели хора, които са били по-напреднали от нас в технологично отношение и които по някаква причина са изчезнали от лицето на земята, или… — той отмества поглед от камерата, — или сме били посетени.

— За НЛО ли говорите, професоре? За пришълци?

Риърдън притеснено се размърдва в креслото си.

— Ако съществува трета възможност, би ми било любопитно да я чуя — признава той. После свива устни. — Безсмислено е да гадаем. Според мен правилният подход е да бъдем готови за различни възможности и да не прибързваме със заключенията.