Джак Макдевит - Древни брегове

Мел Хочкис си седеше в кухнята на своята къща в периферията на Валхала, слушаше с едно ухо Снежния ястреб и се наслаждаваше на любимото си хапване преди лягане, което в конкретния случай бе черешов пай. И точно си наливаше втората чаша кафе, когато стана свидетел на размяната на странните реплики в ефир. Повече от явно бе, че става нещо извънредно. Той остави каничката с кафе и се готвеше да отиде до прозореца и да погледне в посока на хребета Джонсън, когато Малкия призрак изрече сакралната фраза, на която бе съдено да взриви района: Мамка му, дано не е радиоактивна!

На всичкото отгоре на върха наистина се виждаше зеленикаво сияние.

Десет минути по-късно — колкото му трябваше да се обади на брат си и на един приятел — Мел, жена му, трите им дъщери и тяхното куче вече бяха в пикапа заедно с два куфара и се носеха на скорост в западна посока, колкото може по-далеч от града.

В течение на по-малко от час цялото население на Валхала също бе започнало да се изнася. Под зловещото сияние на върха хората товареха деца, домашни любимци, семейни бижута и компютри и потегляха с колите си, без повече да се замислят. Малкото, които по принцип отказваха да вярват на каквото и да е, свързано с астрология, нумерология, кръгове в нивите или НЛО, бяха насила изведени от изплашени съпруги и винаги готови да се притекат на помощ тийнейджъри. Човешкият поток пое в две основни направления: на югозапад в посока на Лангдън, източно от Форт Мокси, и на север към границата, където вместо пропускателен пункт имаше само предупредителни знаци и конуси за отбиване на движението по магистралата. Понеже никой така и не спря, за да се съобрази с международните аспекти на преминаването от една страна в друга, част от населението на Валхала просто нахлу в Канада.

Без много да умува, щатската полиция направи проверка с Гайгеров брояч и в един и половина през нощта обяви района за напълно безопасен. Радио- и телевизионни станции излъчиха новината, но вече беше много късно. Градът просто бе обезлюден, а пътищата му бяха задръстени с катастрофирали и изоставени коли.

Ейприл, Малкия призрак и Снежния ястреб слушаха постъпващите съобщения и наблюдаваха с нарастващо чувство на ужас дългите колони коли със запалени фарове по двулентовите пътища.

За щастие всичко се размина без човешки жертви.

Най-сериозните инциденти се ограничиха само до три пожара и половин дузина сърдечни атаки. Няколко души прехванаха опитващия да се измъкне от къщата си Джими Пачман и го принудиха да отвори бензиностанцията си. Хората си платиха за бензина, но това не попречи на Пачман по-късно да заяви, че е бил отвлечен. Полиция, пожарна и бърза помощ бяха поставени на сериозно изпитание и още преди да дойде краят на тревожната седмица, трябваше да публикуват изчерпателни доклади кога точно и какво са правили. Кметството на Валхала похарчи девет хиляди долара, за да наеме оборудване и да плати от вечно оскъдния си бюджет премия за удължено работно време на служителите си. Много от жителите на малкото градче бяха убедени, че някои хора на хребета Джонсън би следвало да бъдат линчувани.

Макс научи за случилото се едва на закуска. Той бе един от малкото, които знаеха, че вероятно става дума за същия безобиден ефект, изкарал преди няколко месеца акъла и на Джини Ласкър. Със съществената разлика, че се бе проявил в много по-голям мащаб. И този път щеше да има съдебни искове срещу тях.

Той заряза бекона и яйцата, позвъни на охраната, свърза се с Адам и намери там Ейприл.

— Лоша нощ — съобщи му тя.

— Никога не правя предположения — каза Макс. — Тръгвам веднага.

По магистралата имаше няколко катастрофирали коли.

Над главата му летяха полицейски хеликоптери.

При отбивката за върха бе спряла „Тойота“, чийто шофьор спореше с дежурния полицай. Ченгето разпозна Макс, извъртя очи към небето и му махна да минава. Жестът вбеси непознатия.

Макс изкачи разстоянието без да бърза, обръщайки специално внимание на големите преспи, натрупани отстрани след минаването на снегорина. На билото подмина индианец в униформа на службата за охрана. Беше регулировчикът, отговарящ за реда на върха. Изглеждаше премръзнал и държеше радиотелефон в ръката си. Той видя Макс и му махна да влиза.

Смяната, застъпваща по график в 8:30, вече бе дошла и се бе захванала да сваля защитните брезентови платнища. Макс внимателно разгледа Ротондата. Така огряна от пряка слънчева светлина беше невъзможно да се различи дали все още излъчва собствено сияние. Той паркира на обичайното си място и остана седнал, като си правеше сянка с ръка, в опит да види нещо по-особено.