Джак Макдевит - Древни брегове

Зави наляво към западния изход. Налагаше се да измине дълъг път по голото било — цели неколкостотин метра, през които щеше да бъде изложена на пълната опустошителна сила на урагана. Все пак хвана здраво волана и отвори малко вратата, за да вижда коловоза, направен в снега от колите преди нея. Вятърът за миг стихна и секунди по-късно Ейприл се озова сред защитата на брястове и бъз.

Подмина изоставена „Тойота“ и предпазливо пое надолу.

Тук снегът бързо се трупаше и за да не заседне, се налагаше да поддържа постоянна, не много ниска скорост. Коловозът беше затрупан, очертанията на пътя се губеха, преспите скриваха канавките. На всичко отгоре това бе вторият път, открит наскоро от полицията, и Ейприл още не бе запомнила заслужаващите внимание места по него.

Правеше всичко по силите си да не спира. Плъзгаше се по стръмните участъци и се бореше с колата на завоите. Но въпреки че подаваше повече газ през преспите, не след дълго загуби контрол и се свлече странично върху снежния склон. Опита се да се измъкне на заден ход, но колата поднесе и затъна още по-дълбоко.

Дявол да го вземе…

Закопча всички копчета на палтото си, отвори предпазливо вратата срещу вятъра и стъпи с единия крак навън. Пропадна до коляно. Снегът напълни ботуша й отгоре.

Час и четвърт по-късно, изплашена и полузамръзнала, тя стигна до помещението на охраната.

— Слава Богу, че сложихте оградата — каза тя на изумените пазачи, — защото иначе едва ли щях да ви открия.

Андреа Хоук беше домакин на разговор със слушателите на радио KPLI в района на Дяволското езеро. Вече бе минала през поредица длъжности в администрацията на резервата и без никакви скрупули бе експлоатирала естествения си чар, за да продава кошници, мокасини и гребла за кану на по-заможните туристи. Една година бе работила за вътрешната полиция, преди да открие таланта си да говори в ефир, което бе започнало, когато я бяха поканили да прочете серия материали за децата, за опасностите от наркотиците и хлъзгавия път към престъпленията. Все още продаваше на ококорената си публика автомобили, дезодоранти, компактдискове и какви ли не още продукти. На бреговете на Дяволското езеро всички обожаваха Снежния ястреб 8 8 Фамилното име на Андреа на английски означава „ястреб“. — Б.пр. .

Беше на двайсет и шест и бленуваше да се прочуе по някакъв начин. Преди две години в региона се бе появил продуцент от Минеаполис, бе чул нейното предаване и й бе направил предложение за работа. Тя бе отишла в града, мислейки, че животът й се е променил към по-добро, но продуцентът се заби с колата си в тежкотоварно ремарке и заместничката му, отмъстителна жена на средна възраст, не пожела да се съобрази с даденото от него обещание.

Андреа планираше да излъчи няколко от своите прословути разговори със слушателите на живо от площадката на хребета Джонсън. Беше прекалено умна, за да не съзнава, че е участник в страхотна история и смяташе да се възползва максимално от този факт. Вече бе получила разрешение от Адам, бе нагласила програмата си така, че да не влиза в конфликт със смените й и дори бе докарала в тясното помещение на отпуснатата им къщичка необходимото оборудване.

Вътре беше студено, въпреки включения на пълна мощност отоплителен радиатор. Сглобяемите постройки бяха по правило с отлична изолация, но не бяха направени да устояват на ураганните ветрове върху гол връх в Северна Дакота. Така че вятърът буквално пронизваше крехката постройка. Андреа седеше вътре, навлякла дебел вълнен пуловер, и мечтаеше за камина.

Все още се питаше дали по микрофона няма да се чува как зъбите й тракат, когато стана девет нула-нула и я включиха в ефир. По стар обичай започна с преглед на темите, върху които желаеше да разговаря по време на предаването и точно ги повтаряше, когато в стаичката им залитайки нахълта Ейприл.

Малкия призрак я прихвана и внимателно я положи да седне на стол.

— Здравейте — каза тя притеснено. После позна старата си приятелка. — Андреа, ти ли си това?

— Здрасти — отвърна й Снежния ястреб.

Когато Ейприл се събуди, зад прозорците бе тъмно, а във въздуха се носеше сладкият аромат на картофи и ростбиф. В ъгъла на стаята примигваха екраните на няколко монитора.

— Как се чувстваш? — попита Андреа.

— Добре съм. — Ейприл притисна пръстите на единия си крак в глезена на другия. Някой бе нахлузил на краката й дебели чорапи. — Какво правиш тук? — Спомняше си, че вече е задавала този въпрос, но не помнеше отговора.