— Не мисля така — поклати глава Том.
Досега Макс не си бе позволявал да се увлече в надеждите си. Но коментарът на Ласкър и по-точно нещо в тона му, определено го разочарова.
— Защо? — попита той.
Ласкър го погледна с притеснено изражение.
— Елате — махна им да го последват той.
Тръгна назад към основната яма и там се спуснаха по една от дървените стълби. Сейл беше с тях. Долу бе студено и мрачно. По дъното бяха наслагани дъски. Тук поне се работеше — копаеше се едновременно навсякъде. Част от хората събираха пръстта и я товареха в колички, други изтегляха количките с въжета, трети ги откарваха настрани и ги изпразваха.
— Ето — каза Ласкър. Сочеше извита странична подпора, която излизаше от пръстта на около метър и половина над главата му и влизаше обратно в дъното на ямата. — Открихме няколко такива — обясни той. — Горните им краища са свързани с външната стена на обекта. Долните — и той посочи в краката им — са забити в скалата. Каквото и да е това нещо и както и да изглежда, няма никакво съмнение, че неговото предназначение не е да лети.
Цялата система на макроиндустрията се основава на устойчивото и статистически предсказуемо ниво на унищожаване и изхвърляне. С други думи на основните компоненти на понятието „използване“. Всяко значително намаляване на коя да е от горните две компоненти със сигурност ще доведе до незабавни и деструктивни по същността си икономически изменения.
Едуар Деньов, „Основа на промишлеността и глобалното село“, трето издание.
— Бих желала да започна, като сложа край на слуха за летящата чиния — изрече Ейприл право в насочените към нея телевизионни камери. До нея седеше Макс, който би дал много, за да бъде на някое друго място, но правеше всичко по силите си това да не му проличи. На стената зад тях беше опънато знамето на щата. — Не знам кой пусна тази история, но със сигурност не сме ние. Аз специално за пръв път я видях във „Форт Мокси Нюз“ — и тя се усмихна на Джим Стюйвезант, който стоеше със самодоволно изражение на лицето недалеч от нея.
Намираха се в сградата на кметството, Форт Мокси. Макс бе шокиран както от броя на явилите се журналисти, така и от известните лица сред тях. Тук бяха представители на CNN и ABC , информационните агенции, няколко големи вестника на Средния запад, имаше дори кореспондент на „Джапан таймс“. Самият Майк Тауър, знаменитият стършел на „Чикаго Трибюн“, седеше в центъра на първия ред. В течение на следващите няколко часа малкото прерийно градче щеше да се превърне в място с национално значение.
Още предната нощ Макс и Ейприл бяха взели решение да не крият нищо друго, освен собствените си предположения. След като така или иначе щяха да ги показват по CNN , нека поне го направеха с гръм и трясък. Ейприл бе репетирала неколкократно встъплението си, а Макс се бе постарал да й зададе всички мислими въпроси, които му хрумнаха. Но на живо се бе оказало съвсем различно. Ейприл в никакъв случай не бе шлифован оратор, а малко бяха нещата в живота, които можеха да изплашат Макс по-силно от това да се обърне публично към събрала се тълпа, каквато и да беше тя.
Ейприл извади сноп листове от куфарчето си.
— Както и да е, имаме новини. Това тук са резултатите от лабораторния анализ на мостра от платната, намерени с яхтата на Ласкър, и на проба от външната обвивка на обекта от хребета. Елементът, от който са изработени тези два обекта, е с пореден атомен номер сто шейсет и едно. — Приближиха се фоторепортери и засвяткаха светкавици. — Този елемент се намира далеч напред в периодичната таблица. Толкова далеч, че изглежда по-безопасно да се каже, че е извън таблицата.
Вдигнаха се няколко ръце.
— Какво точно означава това? — попита първа висока млада жена в средата на салона.
— Означава, че не е елемент, който сме виждали досега. Всъщност, може би съвсем до неотдавна, аз самата бих ви казала, че такъв елемент би бил вътрешно нестабилен и не би могъл да съществува.
Още ръце.
— Кой е в състояние да изработи подобен материал?
— Според мен никой.
Журналистите започнаха да изваждат мобифоните си. Тълпата се люшна напред, в лицето на Ейприл се стрелнаха микрофони, във въздуха се разнесоха въпроси. Малцина бяха онези, които още слушаха. Ейприл помоли всички да задържат въпросите си и да й дадат възможност да завърши официалното си изявление. След това очерта хронологията на събитията, като започна с откриването на яхтата. Представи Макс и Том Ласкър, отдавайки им пълната заслуга (или може би отговорността) за находката на хребета. Описа подробно резултатите от анализа върху пробите от яхтата и обекта в разкопката.
Читать дальше