Джак Макдевит - Древни брегове

Но Каръл Дженсън от „В десет с Бен“ настоя за официално изявление.

— Нека го отложим за утре сутринта — помоли Ейприл. — Става ли? Девет часа. Това ще ни даде възможност да се опитаме да разберем на какво сме се натъкнали. Но ви предупреждавам, не очаквайте сензации.

Двамата с Макс излетяха и кацнаха на летище Челис. Без да губи време, Ейприл скочи в колата си и отклони поканата му да вечерят заедно.

— Ще ти се обадя, ако излезе нещо интересно — обеща тя.

Макс се отби в офиса, поръча си по телефона пица и включи телевизора, точно когато повечето програми излъчваха обедните си новини. Не му харесаха. Видя се изправен с глупава физиономия на лицето до Ейприл, докато тя по възможно най-нескопосания начин отбягваше да даде отговор на сипещите се въпроси. А най-лошото от всичко беше, че един от репортерите незнайно как успя да го идентифицира като собственика на „Съндаун Авиейшън“.

Водещият на „Новините по обед“ спомена накратко най-скандалните твърдения, разпространявани от НЛО-маниаците, и дори напомни за едно събиране на хора само преди две седмици в планините на Айдахо, излезли да посрещнат кацането на извънземни.

— Дали разкопките край Форт Мокси ще се окажат поредната масова психоза? — риторично попита той. — Следете с нас по-нататъшния развой на събитията там.

По средата на следобеда видеоматериалите вече бяха стигнали до CNN , където бяха сметнали за уместно да гарнират информацията от хребета Джонсън с интервюта на откровено побъркани хора. Техният екип беше заснел видимо откачен млад човек, който твърдеше, че под възвишенията Пембина имало мощен източник на енергия, който позволявал на хората да се докоснат до истинската си същност. Група фермери от Минесота уверяваха, че са видели нещо със светлинки в него да каца сред горите до Саук Сентър. Следваха разкази за отвличания от извънземни в Пенсилвания и Мисисипи. Друг мъж в Лъвлок, Невада, който се бе забил в крайпътна скала и бе дал положителна проба за алкохол, се кълнеше, че е карал с превишена скорост, защото го е преследвало НЛО.

— Макс, ти си знаменитост — изрече Сейл. Не я бе видял да застава на прага на офиса. Носеше безукорно изгладен блейзър с фирмения знак на „Тор Еър Карго“ — тъмносин със златен кант. Косата й падаше върху раменете и меко се разпиля, когато тя се обърна, за да затвори вратата.

Макс въздъхна.

— Да, едва ли не поех по пътя на славата и богатството.

Сейл седна точно срещу него.

— Надявам се да стане така — изражението на лицето й показваше, че таи нещо. — Днес ходих да хвърля око на онзи „Зиро“, дето съм си наумила да го купя.

— И?

— Не знам… ако там горе наистина има НЛО, тази работа вече ще ти изглежда банална.

— Не се лъжи да се обзалагаш на това — усмихна се той.

— Не се безпокой, Макс — и тя му се усмихна. Макс почувства в тялото му да плъзва топла вълна. — Виж какво, смятам да отскоча до Уинипег. Зает ли си?

Той поклати глава.

— Не, само чакам да ми позвънят. Колко дълго ще останеш там?

— Отивам и се връщам. Имам за доставка карго с телекомуникационни съоръжения. — Сейл го погледна сериозно. — Макс, има ли там нещо наистина?

— Съмнявам се — предпазливо й отговори той. Думите му я разочароваха.

— Жалко. Както и да е… защо не ме придружиш? Ще ми покажеш отгоре къде копаете.

В същия миг Макс се видя в мечтите си да излиза от вашингтонско студио след интервю в предаването на Лари Кинг. Сейл сигурно щеше да го чака отвън, но когато се приближеше към него, той щеше да я отпъди с махване. „Ще говорим после — щеше да й каже той, — сега отивам да взема участие в тазвечерната програма.“

— Макс?

— А… Да, разбира се. Идвам с теб. — Но искаше да чуе какъв е резултатът от анализа на Ейприл. — С кой самолет ще летиш?

— „Бетси“.

— Добре, нека свърша тук и ще дойда при теб.

Обади се на Ейприл, чу записа на телефонния й секретар и й съобщи как да се свърже с него в C-47 -ицата. След това остави бележка на Стел (тя явно бе в обедна почивка), облече си якето и излезе на пистата.

Сейл вече се бе качила. Виждаше я в кабината да приключва с предстартовата проверка на системите и възлите. C-47 -цата все още беше с оригиналните си надписи. Единственото признание на новите реалности, което можеше да се забележи по корпуса, бе фирменият знак и надписа „Тор Еър Карго“ отзад към опашката.

Макс се изкачи през люка на товарния отсек и го затвори. Отсекът бе натъпкан със сандъци. Той си проби път през тях към кабината. Сейл, която говореше с диспечерите в кулата, вдигна ръка, за да му покаже, че го е видяла. Макс седна в седалката на втория пилот.