Джак Макдевит - Древни брегове

— Момчета, внимавайте да не повредим това нещо, моля ви — повтаряше им Макс.

— Няма страшно — уверяваше го всеки път шефът на бригадата, як посивял мъжага, сгушил се в дебелата си шуба. Бяха му казали, че долу има стар склад за семена, в който може би са скрити безценни произведения на изкуството (за Макс ставаше все по-лесно да дава простор на въображението си). — Разбира се — продължи той, — ние можем да свършим само грубата работа и да ви помогнем да се доближите до онова нещо. След това ще има още много копане, но то вече си е ваш проблем.

Използваха колчета и жица с навързани по нея бели парцалчета, за да оградят работната площадка. Пеги Мур стоеше до вратата на микробуса, скръстила ръце върху якето си с емблемата на бостънските „Ред Сокс“ (времето за пореден път се бе постоплило), наблюдавайки хората на „Северната кралица“, които излизаха на позиция. На няколко метра от нея Чарли гледаше от кабината на трактора.

Атмосферата в буса бе напрегната до крайност. Ейприл бе избрала място пред главния монитор (правилото, че никой, освен личния състав на „Геотек“, не може да стои в кабината отдавна бе забравено), откъдето даваше указания по хода на екскавацията. Сега, когато моментът на истината наближаваше, Макс бе загубил увереност и все по-често си казваше, че ще изкопаят някакъв силоз или отдавна забравено селище на северноамериканските индианци. В мислите му марсианците на Ейприл се бяха изпарили на светлинни години оттук.

Парната машина се намести върху маркерите и застина. Операторът в кабината направи справка със скицата в бележника, включи радиотелефона и се премести няколко метра по-напред. Стоманените челюсти се издигнаха, разтвориха се и замряха. После се стовариха в скалистата почва и земята се разтресе.

Операторът премести няколко лоста и челюстите се издигнаха, сипейки струя от камъчета и пръст, после се изнесоха встрани и освободиха товара. След това се завъртяха обратно. Планът предвиждаше да се изкопае широка траншея около обекта. Утре тук щяха да пристигнат доброволците на Ейприл — в по-голямата си част това бяха фермери, които плетяха пръсти по това време на годината — и едва тогава щеше да започне същинската работа по разкриването на ротондата.

От небето падаха самотни снежинки.

Пеги Мур заснемаше с видеокамера развоя на изкопните работи. Тази жена имаше сериозен подход към всичко. Макс със закъснение осъзна, че сам би трябвало да се досети за това. Тази касета щеше да струва цяло състояние, когато се разбереше какво става тук.

Всъщност съвсем скоро трябваше да спрат всякаква работа за момент и да организират пресконференция. Колко ли време щеше да мине преди медиите да надушат, че тук, на самия връх на хребета Джонсън, става нещо необикновено? Но пресконференцията пораждаше друг проблем: какво да им се каже? Не върви да говориш за НЛО, а да изкопаеш стара съборетина.

Към залез-слънце на билото беше изкопана траншея, дълбока десет и широка четири метра. Точно като каньона и тя имаше подковообразна форма и затваряше обекта от трите страни с резерв от около пет метра. Спуснаха в нея стълби и нахвърляха дървени мостове за преминаване.

— Предупреждавам ви да внимавате — каза бригадирът. — Съществува сериозна опасност от пропадане в дупки и пещери, а ако започнете разкопки покрай мостовете, което предполагам, че ще искате да направите, ще трябва да вземете мерки, за да ги укрепите. Бих ви предложил да поканите професионалист — някой, който има представа от тези неща.

— Благодаря — отвърна Ейприл. — Не се безпокойте.

Мъжът й подаде за подпис някакъв документ.

Тя го погледна озадачено.

— Тук е написано това, което току-що ви казах — за опасностите, за необходимите предпазни мерки и препоръката да наемете професионалист.

— И освобождаване от отговорност — допълни Ейприл, която внимателно четеше.

— Да, и това също — съгласи се бригадирът и й подаде бележника си.

Тя прегледа още веднъж документа и го подписа. Мъжът й даде копие за клиента. Тя го сгъна няколко пъти и го прибра в джоба си.

Земекопната машина беше започнала да се изтегля в посока към пътя. Духаше лек вятър, който разхвърляше снежинките над върха. Бригадирът огледа резултата от еднодневната работа на хората си с удовлетворение.

— Лека нощ, приятели — пожела общо той и на тръгване пак ги предупреди: — Бъдете внимателни.

Когато хората си заминаха, останалите вкупом обиколиха окръжността на траншеята, светейки с фенерчета към дъното й.