Джак Макдевит - Древни брегове

— Концентрирайте се върху периферията — инструктирал ги бе Макс.

— По-бавно — нареди тя на Чарли, който пак се бе приближил опасно по откоса.

— Прието — успокои я Чарли. Беше облечен в шуба за дървосекачи и бе нахлупил вълнена шапка със спуснати наушници.

Мур искаше да намери нещо. Не само защото държеше да узнае какво става тук, но и защото като истински професионалист вярваше, че клиентът трябва да бъде удовлетворен, дори когато съзнателно затруднява работата. И въпреки това, дразнеше се, че Макс и съдружниците му не й доверяват. Кой ли би се съблазнил да им открадне мънистата или наконечниците за стрели, ако си помисли човек? Но имаше в цялата тази история нещо, което даваше основания да подозира геоложки съображения от неизвестен характер: тези хора не й изглеждаха маниаци, побъркани на тема натрошени грънци и други дивотии от този род. Колко пъти им бе казала, че ако търсят, да речем злато, най-добре е да й кажат, за да се спести време.

Седеше си все така спокойно с крака върху една от работните маси, отпивайки от чашата с кафе, когато на банката екрани изпълзя крайно необикновена картина.

— Мамицата му… — прошепна изумено тя и натисна бутона на монитора пред себе си, за да спре по-нататъшната промяна на образа.

Макс бе отишъл в Тъсън, за да вземе участие в търга за един бомбардировач, модел „Халифакс“, когато мобифонът му иззвъня.

— Мисля, че улучихме — чу се приглушеният глас на Ейприл. — Нещо е заровено на върха на хребета.

— Какво? Още една яхта? — В този момент Макс седеше до прозореца в празния терминал на малко частно летище. „Халифакс“-ът бе отвън на пистата, наобиколен от конкурентите.

— Не. Този път е нещо значително по-голямо. С диаметър около четирийсет и пет метра. И се намира точно, където би следвало да бъде. На края на върха.

— Дявол да го вземе…

— Макс — каза тя, — кръгло е.

— Какво?

— Мисля, че ме чу.

И в слушалката се възцари напрегната тишина.

На разпечатките изглеждаше като дом с кръгла форма и куполообразен покрив.

— Проклета да съм, ако някога съм виждала нещо подобно — изпъшка Мур. — Не е нито хижа на рейнджъри, нито силоз. Още по-малко може да е къща на ранчер. — Тя подозрително изгледа Макс. — Ти предполагам знаеш за какво става дума.

Но Макс само знаеше какво се надява да бъде. За нещастие образът, подаден от антените на търсача, не подсказваше аеродинамична форма. Така че се задоволи да поклати отрицателно глава.

— Какво друго може да се разбере? — попита Ейприл.

— Нищо. Само че е голяма кръгла постройка. С периметър около сто и петдесет метра.

— Колко е висока?

— Шест метра по периферията. Около девет в най-високата точка на купола. — Стояха в микробуса на „Геотек“, спрял опасно близо до ръба на пропастта, но за сметка на това директно над обекта. — Ала има нещо друго, което е странно — продължи Мур. — Горната част на върха е скала, покрита с няколко метра пръст. Нали? А това нещо е построено в кухина в самата скала. Ето, вижте тези сенки. Всичко е плътен гранит.

Ейприл я помоли да увеличи образа.

— Кухината също е кръгла — обясни Мур. — Ъ-ъ… на мен ми се струва, че е издълбана точно, за да може да се помести в нея тази… ротонда. — Макс и Ейприл размениха погледи. — Но и това не е всичко — не спираше Мур. Тя посочи някаква тъмна сянка под и пред обекта (бяха приели за предна страна тази, която гледаше към скалния перваз). — Това е канал в скалата. — Линията започваше от точка под конструкцията и стигаше до стената на пропастта.

— И от какво е направена… ротондата? — попита Ейприл, която бе склонна да възприеме това наименование.

— Не знам. Но съм сигурна, че не, е от скален материал.

— Защо?

— Качеството на образа. Бих казала, че е нещо като стъкло — Мур почука с пръст по плота на работната си маса. — Но не мога да си отговоря какво прави това нещо тук! Ако бяхме долу в равнината, щях да приема, че може да е изоставен склад. Изглежда достатъчно голямо за подобни цели. Но защо ще строи някой склад на това диво място? Човек би построил тук вила, за да седне на верандата и да се наслаждава на изгледа към долината. Така ли е? — Тя тежко погледна Макс. — Но това чудо няма предна веранда. — Макс се сви пред раздразнението в гласа й и за миг бе готов да изплюе цялата истина. Но какво всъщност можеше да й каже? Че му се иска да са намерили летяща чиния?