Джак Макдевит - Древни брегове

— Така ли? И защо? Какво очаквате да намерите там?

— Става дума за оглед от най-общ характер — отговори Ласкър. — Искаме да видим дали там изобщо има нещо. И сме предварително съгласни да не правим никакви разкопки.

Редфърн извади от вътрешния си джоб очила и внимателно ги нагласи на носа си.

— Защо не ми кажете направо какво ви интересува там? Още една яхта ли очакваш да намериш, Том?

Ласкър погледна Макс.

— Интересуват ни места с определени характеристики в район със значителна площ, господин Редфърн — отговори Макс. — Човек никога не е сигурен какво може да открие под земята.

Ласкър изобрази беззвучно с устни: „Довери му се“ и Макс въздъхна. Да се довериш на адвокат ? Безумната идея въставаше срещу някои от принципите, с които беше закърмен.

Редфърн видимо не бе удовлетворен от обяснението на Макс. И показваше с поведението си, че очаква нещо повече.

— Смятаме — заговори отново Макс, — че долу може да има предмети от времето на палеолита.

Адвокатът присви очи и се обърна към Ласкър.

— Това има отношение към яхтата, нали, Том?

— Да — потвърди Ласкър. — Има малка вероятност, повтарям, почти незначителна, че на върха на хребета Джонсън може да е заровено нещо. Изстрел в мрака, ако питаш мен.

Редфърн кимна.

— Защо не ми кажете какво точно знаете за яхтата? — попита той.

— Беше публикувано във вестниците — опита да се измъкне Макс.

— Нищо не е имало във вестниците. Стара яхта, изкопана в нивата на ферма. Много запазена, което идва да подскаже, че едва ли е престояла под земята по-дълго от седмица. И запалва светлините си вечер. — Адвокатът изгледа с остър поглед мъжете от другата страна на писалището му. — Искате достъп до хребета Джонсън, нали? Тогава кажете какво става.

— Можем ли да разчитаме на дискретност? — попита Ласкър.

— Бих искал да си запазя свободата да обсъдя, ако се наложи, чутото с председателя. Но ви уверявам, че с това изключение, нищо от онова, което ще ми кажете, няма да стигне чужди уши.

— Кой председател? — поинтересува се Макс.

— Вождът на местните сиу — отговори му Ласкър. — Казва се Джеймс Уокър.

— Вождът на сиу е председател ?

— Само индианците по филмите още имат вождове — обясни Редфърн. — Сега кажете за яхтата.

Макс кимна примирено.

— По всяка вероятност е доста по-стара, отколкото изглежда. — Край сградата мина камион с ремарке и подът се разтресе. Макс изчака и после описа резултатите от анализа на Ейприл, внимателно наблюдавайки Редфърн, докато разказваше. Очакваше всеки миг да го спрат и да го помолят да излезе кротко навън като превъртял.

Вместо това беше изслушан без прекъсване и без намек за видима реакция. Когато свърши, Редфърн остана замислен няколко секунди.

— Намеквате — уточни той, — че някой е плавал с яхта по Агаси?

Зададен по този начин, въпросът определено звучеше налудничаво.

— Не сме сигурни — призна Макс. — Но да, това изглежда възможно.

— Добре. — Редфърн отвори чекмеджето на бюрото си и извади адвокатски бележник с жълти листове. — Каква сума сте готови да платите за привилегията?

Ласкър бавно се облегна:

— Понеже не възнамеряваме да човъркаме земята, Арки, надявахме се, че ще ни оставиш просто да огледаме.

Редфърн кимна:

— Разбира се. Аз пък бих искал да разбереш, Том, че ако опираше само до мен, аз щях да ти кажа „да“ още сега, без никакво колебание. Но племенният съвет има своите правила и на мен ми е наредено да се съобразявам с тях. — Той очаквателно погледна гостите си.

— Ами-и, мисля, че сме склонни да инвестираме сто долара — предложи Макс.

Редфърн кимна в знак на съгласие, съгласие не с предложението, а с някаква негова хипотеза, която явно вече си бе изградил.

— И как точно ще проведете огледа?

— Ще използваме радарна установка, пригодена за тази цел — опита се да обясни Макс.

Редфърн започна да пише нещо на листа пред себе си. В един момент се намръщи и допълни написаното. После вдигна поглед към тях.

— Просто не виждам как бих могъл да се съглася с по-малко от хиляда долара.

Макс се изправи.

— Но това е абсурдно…

— Такава е обичайната практика — поправи го Редфърн и остави изречението висящо, сякаш смисълът му бе повече от очевиден. И Макс се замисли. Вярно, имаше и други места за оглед, но Джонсън бе идеалният кандидат. Ако яхтата изобщо бе минавала из тези места, едва ли можеше да се намери по-подходящо място за пристан.

— Не сме в състояние да си позволим хиляда долара — каза той. — Но вероятно си струва да помислите за това, че ако открием нещо, то ще бъде от полза за всички ни.