Джак Макдевит - Древни брегове

Ейприл затвори очи, за да се концентрира.

— Нищожни. Дъното на онова езеро е необятно. — Тя изсипа пакетче изкуствен подсладител в кафето си. — Говорим за значителна част от територията на САЩ и Канада. Ако ще фантазираме, защо не допуснем, че може да има нещо дори тук — и тя посочи пода под краката им. — Районът на Фарго също е бил под вода и то не за кратко. Кой знае?

Макс замислено изгледа теракотените плочки.

— Чудя се колко ли струва яхтата?

— Ако действително се окаже онова, което се надяваме да е, тя просто няма цена — отговори Ейприл, загледана в една млада майка, опитваща се да балансира с разплакано дете и няколко торбички с продукти в ръцете. — Искрено се надявам да можем да дадем отговори на някои от тези въпроси. Но не мога да се отърся от страха, че в крайна сметка ще се сблъскаме със загадка, която никой никога няма да успее да разреши.

— Ще бъде хубаво — замечтано каза той — да намерим нещичко, което да ни помогне да определим кой е бил собственика на яхтата.

— Останки — въздъхна тя. — Трябват ни останки — изражението на лицето й бе толкова напрегнато, че две деца, които минаваха с балони покрай тях, се загледаха в нея. — Виж… Те са изоставили яхтата. Това подсказва, че се е случило нещо необичайно… Буря. А може да са били нападнати от местните жители.

— Или — допълни Макс, — нещата са се развили така, че изобщо не са се върнали да си я приберат.

— Яхтата е прекрасна — отбеляза Ейприл. — Аз поне със сигурност бих си я взела, ако си тръгвам обратно. Никак не би ми се искало да я захвърля тук. Не, според мен най-вероятно се е случило нещо извънредно. — Тонът й омекна и погледът й се зарея в далечината. — О, Макс, просто не знам… Защото има нещо, за което можем само да се надяваме. — Тя отхапа парче пица и нарочно дълго го дъвка, преди да каже онова, което я вълнуваше: — Ако се е развила кризисна ситуация… има сериозна вероятност средството им за транспортиране все още да е някъде тук.

Макс би следвало да се чувства добре. Музеят „Викърс“ в Саут Бенд очакваше да получи значителна парична субсидия и това щеше да открие добри възможности пред неговата компания. В допълнение бяха постъпили две сериозни оферти за летящата крепост „Каталина“ — от която той притежаваше дял, — а и списание „Попюлър Авиейшън“ го бе уведомило, че е заложило в плановете си публикуване на материал за „Съндаун“. Финансовото положение на компанията изглеждаше толкова стабилно, че Макс дори си позволяваше да мечтае как ще задържи за себе си „Бяла светкавица“.

Въпреки това беше неспокоен. Търсачът постепенно приближаваше западната граница на фермата на Том Ласкър без никакви индикации, че отдолу може да има нещо интересно. Ейприл бе намекнала за превозно средство. Но може би търсеха не където трябваше. В края на краищата защо бяха решили, че въпросното средство ще е навлязло в езерото?

Може би не бяха обмислили нещата достатъчно добре. Какво им бе казала Лиса Ярбъроу? Според мен ще е по-добре да се замислите къде ли са се отбивали те, за да си купят хотдог.

Времето остава все така студено. Макс си създаде навика да гледа „В десет с Бен“ — новинарската емисия на Гранд Форкс, която получаваше по кабела. „В десет с Бен“ на свой ред бяха възприели практиката да завършват емисията си с историята във Форт Мокси, привнасяйки забавен елемент на финала. Първо разказаха за тениските с „дяволската яхта“. После излъчиха видеоматериал, който показваше тълпа разгневени граждани пред кметството, опасяващи се, че споменаването на дявола не само няма да доведе повече хора във Форт Мокси, ами ще изплаши и малцината, които са се надигнали да дойдат. След това излъчиха интервю с човек, твърдящ, че е изкопал чисто нов „Шевролет“, модел 1937-а година, в алпинеума си в Драйдън. Накрая анкетираха посетители, дошли от други щати: яхтата била знамение за приближаващия край на света, била паднала от самолет, била ловък рекламен ход на производители на яхти, най-сетне била жалък опит на американското правителство да привлече тук туристи от Канада.

Том се оплака по телефона, че платнището на тентата воняло на слонове и че за пръв път, откакто се помнел, бил благодарен на несекващия южен вятър. Ейприл бе изпаднала в трескава тревога, че яхтата не е прибрана на сигурно място и че изобщо се излага за разглеждане от прииждащите хора, но Том заяви, че се чувства задължен пред отколешните си съседи и съграждани да я държи на показ. Той дори им изпрати брошура и тениска с надписа „Славно си прекарах във Форт Мокси“. Щампата бе доста сполучлива: яхтата, килнала се на билото под пълна луна, създаваше мистична атмосфера. Брошурата съдържаше къс напрегнат текст с готически шрифт, в който се подхвърляше, че учените не знаят какво да мислят. Имаше още снимки на Ласкъровата ферма и изгледи от града, които представяха заведения като „Прерийната шхуна“, „При Клинт“ и мотела „Нортстар“.