Джак Макдевит - Древни брегове

И именно като такава Лиса бе открила в себе си склонност към писането. Беше водила подробни дневници от дванайсетгодишна възраст — полезен навик, който си бе създала още след първото боричкане с Джими Проктър на задната седалка в бащиния „Буик“. Джими, така да се каже, бе първото й гадже и преживяното с него бе толкова сладостно възбуждащо, че бе почувствала нужда да го сподели с някого. Само че приятелките й от средното училище в Честър Артър не искаха да я слушат. А родителите й бяха баптисти.

И тя би следвало да стане баптистка. Още от ранно детство бе вземала участие в най-разнообразни църковни ритуали и мероприятия. Всеки вторник и четвъртък беше посещавала сбирките за младежи, не бе пропуснала нито една служба в сряда и неделя. Но още преди да започне гимназията бе преспала с половината момчета от църковния хор.

И докато се бе занимавала с откриването на най-ефикасния начин да се отрежат крилата на Дукакис в порива му към Белия дом, някак внезапно я бе осенило, че може да използва дневниците си, за да напише автобиография. Обещанието да разкаже маса прелестни подробности за много хора на длъжност в правителството и медиите й бе донесло седемцифрен аванс. А също и уволнение от групата за анализ, понеже бе отказала да се ограничи в разкритията само до известни демократи.

Стари любовници и епизодични чукачи бяха направили пътека до дома й, умолявайки я да прояви малко селективна амнезия. Когато думите и парите им се оказваха безсилни, идваше ред на сълзите и заплахите, но тя неумолимо работеше върху своя проект. „Ако не кажа истината — бе обяснила веднъж на водещия в телевизионно шоу, — какво ще си помислят хората за мен?“

Заглавието на книгата бе „Любов на Капитолия“. Превърна се в бестселър, след това стана сценарий на телевизионен филм, а Лиса си купи с печалбата верига от магазини за авточасти. Останалото, както се казва, е история.

Лиса се бе запознала с Ейприл Кенън по време на работата си в Министерството на земеделието. Веднъж бе отишла на прием, организиран от група, загрижена за опазването на околната среда. Един от ораторите й беше приятел — висок ентусиазиран мъжкар, загрижен, че унищожаването на горите е стигнало предел, отвъд който те не могат да бъдат възстановени. Този човек също така вярваше, че жените като цяло и Лиса в частност не могат да устоят на чара му. Лиса, която бе планирала да завърши вечерта по познатия обичаен начин, внезапно бе променила решението си. Ейприл също се бе разочаровала от нейното гадже и така двете радостно се бяха скрили в мрака на вашингтонската нощ.

И бяха станали близки приятелки.

По тази именно причина Лиса не се изненада, когато Ейприл й позвъни и й каза, че иска да се видят. Но интересът й значително нарасна, когато приятелката й отказа да съобщи причината за исканата среща.

На следващия ден Ейприл се появи в компанията на невзрачен индивид, който се мъкнеше след нея.

— Лиса — каза тя, — запознай се с Макс Колингуд.

Двете жени се познаваха достатъчно добре, за да си губят времето в разговори без съдържание, така че Ейприл набързо обясни какво се бе случило във фермата на Том Ласкър. Когато свърши, Лиса се замисли, преди да каже нещо.

— Сигурна ли си? — попита тя накрая. — Че не е някаква измама?

— Няма грешка. И за никаква измама не може да става дума — твърдо заяви Ейприл, плъзна обикновен жълт плик на масата, отвори го и извади от него купчина снимки. Снимки на яхтата. На вътрешността. Отвън. На платната. Фотоувеличения на фалшборда. На надписите.

— Наистина изглеждат странно — съгласи се Лиса. — И казваш не са на нито един познат език?

— Не успяхме да го идентифицираме — потвърди Ейприл. Лиса продължаваше да разглежда снимките, но мислите й бяха насочени към Ейприл. Току-що научената информация бе толкова изключителна, че тя се поколеба в преценката си за своята стара приятелка. Досещаше се какво следва и се питаше дали всичко това не е някакъв номер за измолване на пари. Ейприл беше неспособна на това, но Колингуд…?

— И до какви заключения стигна? — попита тя. — По какъв начин може да се обясни наличието на този елемент?

Ейприл измъчено се усмихна на въпроса, който терзаеше и самата нея.

— Запознах те с фактите. Всичко извън тях е игра на предположения. Не разполагаме с обикновено обяснение.

— А можеш ли да ми предложиш необикновено ?

— Не по-добро от това, за което би се досетила сама.

Лиса кимна, върна се при бюрото си и извади чековата си книжка.