Джак Макдевит - Древни брегове

Флойд също бе член на тези добропорядъчни организации. Беше висок, посивял, остронос и някак спаружен. Пощенски служител, той за всичко имаше свое мнение и силно развито чувство за ценността на собственото си време. „Давай по същество“ бе любимата му фраза, съпровождана от нетърпеливо мушване във въздуха с три пръста. Флойд, образно казано, си падаше по мушканията: обожаваше да се намесва в чуждите разговори, обичаше да промушва със заядлива фраза политическите си противници в съвета, с нетърпимост промушваше чуждите мнения, независимо къде се изказваха, стига да беше наблизо. „Животът е кратък, няма време за губене, казвай каквото има.“ В пощата се бе специализирал да разплита проблемите, сервирани им от хората. Флойд имаше рязко отрицателно мнение, когато видеше нескопосано опакован колет, нечетлив почерк или неуказан пощенски код.

Нищо чудно, че Чарли и Флойд много-много не се спогаждаха.

Здрависаха се с Ласкър — сърдечно от страна на Чарли, благоразумно от страна на Флойд.

— Виждам, че не спират да идват хора, които искат да видят яхтата — подметна Чарли, като правеше всичко по силите си да не показва заинтересованост. Той смяташе себе си за гений на деликатността.

— Е, не са много. Зависи от времето. — Том поведе гостите си към дневната, където всички се настаниха около масичката за кафе. — Ама вече се вижда — всяко чудо за три дни.

— Освен това захладня — внесе лептата си в разговора Флойд. Ръката му описа изразителна дъга, за да подчертае важността на изказаното съображение.

— И ние го забелязахме в града — продължи Чарли. — Вече не виждаме толкова много хора, колкото преди — и той скръбно поклати глава. — Жалко, че не се случи през пролетта.

— Няма значение — отговори Ласкър. — Ако питаш мен, омръзна ми цялата тази гимнастика. Уморих се да изваждам и да прибирам това ремарке всеки Божи ден. Слагам му ключа и край на цялата олелия.

— Бих искал да не го правиш, Том — въздъхна Чарли със загрижен тон, който неясно как подсказваше, че подобно действие би било егоистично и необмислено.

Флойд енергично кимна:

— Лошо е за бизнеса. Хората, които идват тук, а те са много, се хранят в града. Някои пазаруват. Други пренощуват. — Той се облегна и кръстоса крак връз крак. — Истината е, че бихме се радвали да идват дори повече.

— Трябва да разбереш — разви мисълта Чарли, — че прехраната на доста хора в центъра на града зависи от теб.

— Чарли, това е само яхта — отбеляза Ласкър.

— Ето къде бъркаш — коригира го Флойд. — Това е национална сензация. И тя е тук, точно във Форт Мокси.

— Никаква сензация не е — възрази му Ласкър. — Не знам какво имаш предвид, но аз специално взех участие в само едно телевизионно предаване. А пък и повечето посетители продължават да си мислят, че аз сам съм заровил яхтата. Тези хора са убедени, че става дума за някакво мошеничество.

Флойд го изгледа шокиран:

— Но това не е истина, нали, Том?

Ласкър изразително го погледна и Флойд се успокои.

— Виж какво — подхвана отново Чарли, — истина или не, това е без значение. Важното за нас е, че могат да се направят много пари и ето как ние се сетихме, че ти, Том, си останал лишен от полагащата ти се част от благата. Така че сега сме дошли да ти предложим да организираме тази история като бизнесмени.

— Какво искаш да кажеш?

— Първо — започна Флойд, — атракцията трябва да се отдели от ремаркето. Не искам да те обиждам, но досега всичко изглеждаше като гаражна разпродажба. Нищо чудно, че някои хора не се отнасят сериозно.

— Атракцията? — не разбра Ласкър. — Това за вас атракция ли е?

— Не се засягай, Том — намеси се Чарли, намести седалището си на стола и той жално изскърца под него. — Ние обмислихме проблема и ни се стори, че изглежда добра идея да изложим яхтата на платформа.

— Ед предложи услугите си да я изработи — уточни Флойд. Говореше за Ед Грейндж, който обикновено осигуряваше технически парадните шествия и различните церемонии. — Той ще се постарае, бъди спокоен.

— Ще опънем тента над нея — продължи да развива идеята Чарли — и ще инсталираме няколко отоплителни радиатора.

Ласкър направи недоволна гримаса:

— Не искам палатка в предния си двор — каза той.

— Знаем — увери го Чарли с благодушно изражение, подсказващо, че за всичко е помислено и нещата са под контрол. — Как бихме могли да ти сторим това, Том? Решихме, че ще изглежда много по-добре там, където си я изкопал. — Погледът му изведнъж потъмня: — Надявам се, не си засипал ямата, нали?