Джак Макдевит - Древни брегове

— Но яхтата… — запъна се Макс, — тя изглежда като нова.

— Тази яхта, Макс, винаги ще изглежда чисто нова. Можеш да я закопаеш обратно в земята и да я извадиш, за да отпразнуваш на нея шейсетия си рожден ден, а тя ще изглежда точно както изглежда днес.

— Това ми звучи невъзможно.

Ейприл кимна.

— Знам. Виж, имаме работа с нещо непонятно за нас, нещо извън житейския ни опит. Но това обстоятелство не го прави ирационално. — Тя сниши глас: — Не съм напълно сигурна какви алтернативни обяснения могат да свържат в едно фактите. Възрастта на власинките не подлежи на съмнение. Нито състава на мострите от материала. Според мен… имало е някой тук. Някой, който още преди много години е разполагал с технология, позволяваща му да плава с яхта по езерото Агаси. Най-сетне някой, който е привързвал яхтата поне веднъж за дърво или на пристан.

— И кой е бил този някой? — попита безпомощно Макс. — За НЛО ли става дума? Или за нещо друго? — Донесоха им чашите с диетична кока-кола. Макс смукна през сламката и се опита да подреди мислите в главата си. — Не, не мога да разбера тази работа — призна объркването си той. — Нека приемем за минута, че си права. Какво означава това? Означава ли, че тук е имало хора, дошли от чужд свят, за да плават с яхта? Искам да кажа, можем ли сериозно да твърдим такова нещо?

— Това изобщо не е невъзможно. Погледни на картината глобално, Макс. Тъй като тя е голяма. И знаеш ли защо? Запитвал ли си се колко плавателни езера има примерно в радиус от двайсет светлинни години? Агаси трябва да е изглеждало като много привлекателно място за маса туристи. — Тя се усмихна. — Виж, нека се въздържим от предположения и се концентрираме върху онова, което знаем. А знаем, че разполагаме с изкуствено създаден елемент, уникален в нашия свят.

— И откъде знаем това? — попита Макс.

— Аз го гарантирам.

— Добре, гарантираш го ти . Ейприл, ще ме извиниш, но само допреди два дни нямах представа коя си ти. Не се обиждай, но възможно е и да бъркаш.

— Добре, може би. Междувременно, Макс, помисли върху следното: ако случайно знам за какво говоря, тази яхта е буквално безценна. — Тя осъзна, че говори високо, наведе се към него и отново сниши глас: — Виж, разбирам, че ти би искал да получиш независимо потвърждение на моите твърдения, но за себе си знам, че такова не ни е необходимо. Второ мнение означава втори химик. Аз обаче държа да запазим тази тайна за нас колкото може по-дълго. Защото, Макс, ако не си го разбрал, нека ти го кажа: ние седим върху монументално откритие и не след дълго ще се гледаме върху корицата на списание „Таим“. Ние — ти, аз, Ласкърови. — Тъмните й очи блеснаха от възбуда. — Но има още една причина все още да не се говори много за това.

— Каква?

— Там може да има още нещо.

Лиса Ярбъроу бе започнала професионалната си кариера на учителка по физика в частно училище до Александрия, Вирджиния. Беше си необичайно красива жена, която съвсем откровено се наслаждаваше на секса. Денем може и да обясняваше до прималяване за енергия и съпротивление, но нощем демонстрираше много от първото и малко от второто.

Лиса съвсем своевременно бе открила, че хобито й предлага възможности за печалба. Никога не се бе съблазнявала от високите тарифи и може би точно по тази причина мъжете настояваха да й докажат изненадващата си щедрост. Освен това, пред една умна, надарена от природата жена, необременена от задръжки или фалшиви подтици към феърплей, се откриват допълнителни възможности. Именно те я бяха подтикнали да напусне александрийското училище по средата на втората учебна година — за което донякъде помогнаха и плъзналите слухове за второто й амплоа — и да постъпи на добре платена длъжност във фирма, изпълняваща поръчки на Пентагона. Новата й компания бе сметнала, че тя може да въздейства върху решенията, вземани от офицерите, одобряващи какво и от кого ще се купува. Беше доказала полезността си — използвайки най-разнообразни средства — и бързо се бе издигнала по стълбицата на служебната йерархия. Дори да беше истина, че вярна на стила си, е преспала пътя към върха, тя все пак благоразумно се въздържаше от връзки с мъже на нейното управленческо ниво и това по някакъв своеобразен начин й помагаше да съхрани самоуважение.

В крайна сметка в нея се бе появил интерес към политиката и тласкана от него, тя бе приела да бъде назначена като изпълнителен асистент на сенатор от Средния запад, който два пъти последователно се бе провалял да бъде номиниран за кандидат-президент от собствената си партия. След това Лиса се бе захванала с лобиране и бе свършила доста добра работа за тютюневата промишленост и Националната асоциация по въпросите на образованието. По-късно я бяха назначили в юридическата фирма „Бартън енд Бигс“, за да осъществява връзката с няколко десетки конгресмени. После най-сетне бе получила политическо назначение и за кратко бе изпълнявала длъжността заместник-министър в Министерството на земеделието. Накрая бе станала шеф на група за анализ.