Джак Макдевит - Древни брегове

— Разбира се, че я засипах. Още в деня, когато извадихме проклетото нещо на бял свят.

— Жалко — цъкна с език Флойд. — Не е трябвало да го правиш.

— Че защо? Ти знаеш ли, че беше яма, дълбока десет метра? Падне ли някой в нея, здравата ще се натърти.

— Както и да е, вече е късно да се тюхкаме — въздъхна Чарли. — Най-добре щеше да бъде, ако се бяхме сетили веднага. — Той замислено избарабани с пръсти по масичката. — Няма значение, ще направим навеса. Знаем откъде може да се намери стара циркова шатра. Стара, но запазена. Не се безпокой, това ще бъде временно решение.

— Какво искаш да кажеш с това „временно“?

— Искам да кажа — обясни Флойд, — че ако изиграем картите си правилно, можем да разчитаме на постоянен приток от хора. Ще започнем да продаваме билети. И ще започнем да мислим за построяване на музей.

— Чакай малко! Не можеш да вземаш пари за това.

— А защо не? — Чарли вече бе влязъл в режим на установяване контрол върху нещата. — Искаш ли хората да те възприемат сериозно, накарай ги да плащат. Не много — някаква сумица. Обзалагам се, че това ще удвои броя на зяпачите още първата седмица. Добре? А за теб си е чиста печалба. Нищо няма да ти струва — той кимна на Флойд и Флойд му кимна в знак на съгласие. — Градската управа плаща за всичко. Но да продължим нататък. Ето, измислили сме модел на тениска. Да ти покажа…

Той погледна Флойд и Флойд извади папка. Отвори и измъкна от нея няколко рисунки. На всички се виждаше яхтата в най-разнообразни ракурси. В надписите имаше повече разнообразие. Дяволската яхта, казваше единият. Имаше още: Моето семейство посети Форт Мокси, а аз получих само тази скапана тениска. На следващата беше изобразена цяла карта на горното течение на Ред Ривър, а в каре с по-едър мащаб бе показано точното място на находката.

— Каква е тази измислица с „дяволската яхта“? — осведоми се Ласкър.

— Идея на Мардж — обясни Чарли. Мардж Питърсън бе деловодителка в кметството. — Елемент от стратегията на работата с обществеността.

— На мен пък ми се струва малко прекалено.

— Виж какво — увери го Чарли, — нека си признаем, хората обожават такива неща. Ако не си забелязал, цялата история изглежда като епизод, взет от „Зоната на здрача“. Нали?

— И казваш свети, а? — подпита Флойд. — Намери ли захранващия източник?

Ласкър поклати глава.

— Добре. Неизвестен източник на енергия. Хубаво ще е да наблегнем на това, Чарли. И на надписите. Надписите са интересни.

— Да. — Чарли се пресегна за палтото си. — Том, беше ми приятно да си поговорим. Всъщност ние вече започнахме някои нещица. Утре ще кажа на две момчета да се захванат сериозно. Бъди спокоен, няма нищо да правиш. Отсега нататък имаш една работа: да седиш и да гледаш как паричките ти се трупат. — Двамата станаха и се отправиха към вратата. — А, още нещо — сети се Чарли на излизане. — Тоалетна. Ще трябва да има тоалетна.

— Не — отсече Ласкър.

— Добре. Ще измислим нещо отвън. Ще го нагласим отзад, сред дърветата. Няма да се вижда.

Те си стиснаха ръце с домакина, отвориха вратата и погледнаха навън. Имаше към двайсетина посетители, а в същия момент пристигнаха и две нови коли.

— Ето, виждаш ли какво имам предвид? — обади се Чарли.

Ейприл поднесе пакета на светлината от прозореца.

— Така, тук имаме няколко влакна, взети от въжетата за акостиране. Влакната всъщност са дървесина. При това от смърч. — Тя му подаде плоското пакетче.

Макс го взе и на свой ред го вдигна така, че през него да минава светлината от прозореца. Присви очи и се взря.

— Добре, какво ни казва това? Та тук изобщо няма смърчове.

— Вече няма. Но е имало. И то са били доста често срещани, за твое сведение.

— Кога?

— Когато е съществувало езерото.

Бяха в ресторант. Макс се заслуша в приглушените разговори и подрънкването на приборите.

— Сигурна ли си?

— Да, сигурна съм.

Вътрешностите на Макс се свиха. Появи се сервитьорката и той си поръча „Сийзър салад“ 2 2 Листа маруля, върху които обикновено се подреждат парчета риба, покрити със специален сос със специфичен вкус. — Б.пр. , вместо „Клъб-сандвич“ 3 3 Три триъгълни филии хляб, най-често с парчета студено месо между тях. — Б.пр. , както си бе намислил.

— Значи казваш, че имаме работа с яхта на десет хиляди години?

Ейприл видимо се поколеба.

— Не бих искала да прибързваме с изводите, Макс. Засега нека се придържаме стриктно към фактите. Те, както знаеш, са следните: първо, яхтата не е прогнила, ръждясала или захабена, въпреки че е стояла дълго под земята; второ, въжетата за привързване в хамбара на Ласкър някога са били в контакт с парче дърво, отсечено от смърч, а дървото, от което идват тези власинки дървесина, е било живо преди десет хиляди години.