Джак Макдевит - Древни брегове

Следващата възможност бе земно свлачище южно от Валхала, до шосе 32.

Последният кандидат беше в Канада.

Три възможности.

Валхала бе най-близка от трите до фермата на Ласкър. Ще трябва да започнем оттук, реши Макс за себе си и пое на изток.

Обади се на Ейприл по телефона.

— Нищо определено — завърши разказа си той и извинително поясни: — Все пак е възможно.

— Разбира се — но в гласа й не се долавяше особен ентусиазъм. — В сравнение с това, което правим в момента, всичко останало е по-добро. Кой притежава земята там?

— Мога да разбера, ако искаш да продължим по тази линия.

— Да — каза тя, — действай. И гледай да получиш разрешение да огледаме.

Том го посрещна на Форт Мокси Интернешънъл. И той не бе впечатлен от идеята на Макс, но сви рамене.

— Защо не минем веднага оттам, след като искаш? — предложи Ласкър.

Поеха по шосе номер 11, подминаха неговата ферма и излязоха в края на Пембина, където завиха на юг по шосе 32. Постепенно хълмовете от западната страна на шосето се сляха в плътна верига. Нерядко по билото можеха да се забележат редки горички. Склоновете по правило бяха каменисти. Валхала бе сгушен в това каменно гнездо — процъфтяващо прерийно градче, ферми, дърворезници и магазини.

Десет минути по-късно, все в южна посока, навлязоха в тесен каньон.

— Хребетът Джонсън — обясни късо Ласкър.

Стените на каньона бяха скалисти и почти отвесни на юг и на запад. Северният изглеждаше по-полегат. И подобно на дъното на каньона, бе скрит под гъста гора. Край пътя имаше двама мъже, които сечаха дърва за огрев и ги подреждаха в каросерията на пикап.

В началото си каньонът беше широк към двеста метра, а на дълбочина стигаше два пъти повече. Към задната стена се стесняваше с около една трета. От магистралата се отделяше път към него. Мушваше се сред дърветата и изкачваше северния склон по острите завои на серпантина, от която можеше да ти се завие свят.

Ласкър отби и спря. Слънцето залязваше към билото на западните хълмове, които бяха по-ниски с двайсет до трийсет метра от тези на изток.

— Докъде е стигало нивото на водата? — попита той.

— Зависи за кой период говорим. Доколкото ми е известно, никога не е било достатъчно високо, за да може южната страна да се използва за пристанище. Но в продължение на достатъчно дълго време е било възможно да акостираш ето там — и Макс посочи към задната стена, — да се привържеш към пристана и да слезеш на сушата.

Ласкър присви очи в посока на залеза. Ято птици, твърде далеч, за да ги разгледа добре, кръжеше над върха.

— Може — съгласи се той. — Мисля, че тази земя принадлежи на индианците.

Правната кантора на Арки Редфърн се намираше в една административна сграда в периферията на Кавалиър — там, където бе и седалището на градската управа. От едната й страна се намираше кабинетът на зъбен ортопед, от другата — офисът на финансов консултант. Зданието бе облицовано с плочи в пастелно сиво и предоставяше може би двайсетина места за паркиране, около половината от които бяха вече заети, когато пристигна Ласкър и избра клетка, непосредствено до място, запазено за инвалиди.

Във фоайето седеше делова млада жена, която ги посрещна с вдигане на поглед от екрана на компютъра.

— Добър ден, господа — каза тя. — Мога ли да ви помогна с нещо?

Изслуша ги, записа си имената им и вдигна слушалката на телефона. Петнайсет минути по-късно ги въведоха в офис, където мебелировката се състоеше от махагоново писалище, кожена гарнитура и няколко библиотечни шкафа със стъклени вратички. На три от стените имаше дипломи и сертификати в рамки, единствено тази зад писалището бе запазена за окачения на нея ловен лък и ветрилообразно разположените около него пет стрели.

Арки Редфърн беше строен млад мъж в сако от сив туид. Ръстът му бе над средния, имаше тъмни очи, медночервена кожа и гъста кестенява коса. Току-що завършил адвокат, помисли си Макс. Редфърн излезе да ги посрещне през вътрешна врата, поздрави Ласкър с естествена фамилиарност, зададе задължителните въпроси за семейството му и стисна ръката на Макс.

— Така-а — започна той, когато седнаха да разговарят по същество, — и какво точно искате да правите на хребета Джонсън, господа?

Както се бяха споразумели, за обясненията отговаряше Ласкър.

— Бихме искали да получим разрешение да проведем изследване на терена с металотърсач. Интересуват ни заровени предмети с изкуствен произход.

Адвокатът наклони глава, сякаш се съмняваше, че е чул правилно.