Джак Макдевит - Древни брегове

— На излизане ще ви бъдат предоставени копия — обеща тя и призна неспособността си да стигне до удовлетворително обяснение. — Но — допълни веднага, — ние знаем със сигурност, че обектът на хребета е постройка, а не някакво транспортно средство. Така че по отношение на него поне въображението ни не е поставено на изпитание — и тя пленително се усмихна. — Изглежда съвсем като… като стар обръщател на локомотиви. С кръгла форма на ротонда.

Във въздуха отново се стрелнаха ръце.

„Уинипег Фрий Прес“:

— Доктор Кенън, да ви разбираме ли, че това нещо не може да е продукт на човешка технология?

CNN:

— Успяхте ли да установите възрастта на обекта?

„Гранд Форкс Хералд“:

— Има слух, че се планират още разкопки. Възнамерявате ли, да копаете и другаде?

Тя вдигна безпомощно ръце.

— Моля ви, един по един. — Погледна към репортера от „Фрий Прес“ : — Доколкото ми е известно, никой не може да го произведе.

— Дори правителството?

— Не, не мисля. Но ще трябва да ги попитате вие. — След това се обърна към представителя на CNN: — Този елемент не се разпада. При това положение методите за датиране, които са ни известни, не могат да се използват. За щастие изглежда на строителите на ротондата се е наложило да копаят в скалата, за да освободят нужното им място за своето съоръжение. Може би ще бъдем в състояние да установим кога е станало това. Все още не сме направили нищо по този въпрос.

Една жена отляво на нея размахваше бележника си:

— Имате ли снимки?

Ейприл направи знак на Джини Ласкър, която стоеше права пред окачена карта. Тя отметна назад първия лист и под него се разкри скица на ротондата.

— Доколкото ни е известно — уточни Ейприл, — цялата външна повърхност е облицована от един и същи материал. Впрочем той на усещане е като стъкло.

— Стъкло? — попитаха от ABC .

— Да, точно това казах, на пипане е досущ като стъкло.

Още ръце:

— Какво има вътре?

— Сигурни ли сте, че не сте направили някаква грешка?

— Сега, след като вече разполагаме с този материал, ще можем ли сами да го изработваме?

И така нататък, и така нататък. Ейприл полагаше изключителни старания да отговори на всички въпроси максимално задоволително. Беше се погрижила анализът да бъде дублиран от друга лаборатория и обяви, че заключенията са идентични на нейните. Съобщи, че няма никаква представа дали някой ще се наеме да изработи материала.

— Но ако можехме да го правим — завърши тя, — щяхме да изработваме платна, които със сигурност щяха да имат дълъг живот.

— Колко дълъг? — пожела да уточни „Фарго Форум“ .

— Ами… много — усмихна се тя.

Проблемите с мерките за сигурност един по един се решаваха — като първа стъпка на работниците бяха раздадени значки за идентификация, а като втора полицията прекрати опитите на туристите да се шляят из работната площадка.

Пресконференцията, ако не друго, поне помогна на Макс, така да се каже, да осъзнае природата на звяра, който се опитваше да оседлае. Той даде няколко интервюта, но внимаваше да не престъпи границите, които се бяха договорили да спазват. Какво става тук? Кой е построил ротондата? Макс отказваше да бъде въвличан в подобна дискусия. Ние не знаем кой знае колко повече от вас. Напълно ме удовлетворява , заяви той веднъж, ако с предположенията се захванат медиите.

Журналистите на разкопките станаха повече от работещите. Правеха снимки, задаваха въпроси и търпеливо чакаха реда си на опашките, за да хвърлят лично поглед на полупрозрачната зелена повърхност, която вече бе разкрита на няколко места.

Малко преди обед Том Ласкър засече Макс в командния център. Слушалките на телефоните подскачаха на вилките от звънене, но те бяха повикали няколко от работниците да им помогнат да насмогнат.

— Историята проби по телевизионните мрежи, Макс — съобщи той. — Излъчват бюлетин след бюлетин. А, между другото, обади се Чарли Линдкуист. Каза, че много ни обичал.

— Кой е Чарли Линдкуист?

— Президентът на градския съвет във Форт Мокси. Знаеш ли какво ми каза?

— Не, какво ти каза?

— Каза ми, че това тук било по-хубаво и от Неси. — Том Ласкър не скриваше широката си усмивка, която сигурно можеше да се види и от самолет. — И най-удивително в това е, че е истина, Макс. Казвам ти, подобен бум тук не е имало от сухия режим насам. Кавалиър, Валхала, всички тези градчета ги чака просперитет.

Отвън някой заговори на висок глас. Макс погледна през прозореца и видя Ейприл да разменя къси шеговити подмятания с орда журналисти.