Джак Макдевит - Древни брегове

Никой не продума в течение на една дълга минута.

— Може би е прав — проговори накрая Ласкър.

— Не — поклати глава Макс. — В никакъв случай. Че какво повече от нас знае катедрата по археология, що се отнася до разкопки като тези?

— Съгласна съм — подкрепи го Ейприл. — Освен това, нали и Шлиман е бил аматьор.

— Чел съм някъде — отговори им Ласкър, — че си е оставил ръцете в Троя.

Всичко, на което Ейприл се бе надявала, беше налице. Тя изживяваше възможно най-вълнуващото научно приключение и щеше да остане безсмъртна. Един ден името й щеше да се споменава редом с това на гигантите на мисълта. И нищо не можеше да й попречи да постигне този резултат. Още не бе съвсем сигурна какво точно е открила, но знаеше, че е с изключителна, фундаментална стойност.

Събитията около тях бяха обект на новините тази вечер и този път информацията бе поднесена без обичайните насмешливи подмятания. „Часът на новините с Джим Лиърър“ предложи на зрителите си дискусия с няколко поканени химици, които изразиха общото мнение, че има някаква грешка.

— Но — намеси се Алън Наримото от университета в Минесота, — ако доктор Кенън се окаже права, става дума за откритие с уникално значение.

— Какво означава това? — поиска да уточни Лиърър.

— Нека за момент се абстрахираме откъде е дошло. Ако бихме могли да копираме технологичния процес и да възпроизведем този елемент… — Наримото поклати глава и се обърна към колежката си от университета „Дюк“, която подхвана мисълта му.

— Ще можем да ти ушием от него дрехи, Джим, които няма да се износят, преди да си се износил ти.

АВС пуснаха видеоматериал, който показваше Ейприл пред ротондата с широка ролка скоч в ръка.

— Обикновена залепваща лента за опаковане — каза тя. Откъсна около трийсет сантиметра от нея, обви с парчето картонена кутия, после го отлепи. Голяма част от картона на кутията остана по лентата. — За разлика от картона, нашият елемент взаимодейства доста слабо с другите елементи — продължи демонстрацията си тя. Откъсна второ парче, сложи го върху откритата и почистена част от обекта, натисна го силно и се изправи. Парчето бавно се отлепи, нави се в себе си и падна на земята. — Отблъсква сняг, вода, мръсотия… всичко. — Камерата фокусира върху зелената повърхност. — Можете да гледате на него като на върховната полирпаста за коли.

Отразяването на събитието бе може би предпазливо, но в никакъв случай не враждебно. Ейприл си помисли, че изглежда добре — образец на сдържаност и осведоменост. Голите факти, мадам.

Над всичко витаеше сянката на поредния атомен номер. Ако не над всичко, то поне зад ъгъла. Този елемент се намира далеч напред в периодичната таблица. Толкова далеч, че изглежда по-безопасно да се каже, че е извън таблицата. Научният коментатор на „Тайм“ определено бе онемял. Ах, какъв славен ден бе онзи! А за повечето изследователи в страната новината щеше да бъде като гръм от ясно небе. Тя още не беше публикувала статията си. Но какво от това, по-важното бе, че разполагаше с доказателство. Прекрасно усещане!

В „Нортстар“ нямаше бар. Ейприл бе твърде възбудена, за да заспи и понеже не й се ядеше, готвеше се да позвъни на Макс и да му предложи да излязат някъде и да се повеселят (макар че сигурно бяха пийнали предостатъчно на шумното празненство в Ласкърови), когато телефонът иззвъня.

Обаждаше се Бърт Кода, заместник-директорът на „Колсън“. Кода работеше за фирмата може би от Втората световна война насам. Беше изморен, сърдит и объркан човек, който отдавна използваше „Колсън“ като заместител на жена, семейство, Бог и родина.

Първите му думи я изненадаха:

— Ейприл — осведоми се той, — ти да не си си загубила ума?

Това привлече вниманието й.

— Какво искаш да кажеш?

— Видях, че днес си говорила по телевизията.

— И?

— Не спомена лабораторията. Нито веднъж.

— Бърт, но това няма нищо общо с лабораторията.

— Какви ги разправяш? Последния път, когато те видях, нали все още работеше при нас? Кога успя да напуснеш? Да не би да си си събрала нещата, без да те видя?

— Виж какво, опитвах се да държа лабораторията настрани от тази история.

— Защо? Защо, за Бога, си решила да постъпиш така?

— Защото тук става дума за НЛО, Бърт. За малки зелени човечета. Би ли ти се искало да имаш нещо общо с тях? Аз пък бях останала с впечатлението, че „Колсън“ е сериозна научна фирма.

— Моля те престани да изместваш темата.

— Изобщо не измествам темата.