Джак Макдевит - Древни брегове

Бяха открили образ в стената.

Глава на елен.

Виждаше се съвсем ясно и бе стилизирана: извита линия, подсказваща връзката с тялото, и друга, изобразяваща рогата. Окото беше само маркирано, както и муцуната.

Образът беше бял и контрастираше с тъмната кенониева черупка. Също като самата конструкция, най-отличителната му черта бяха изчистените гладки линии. Нямаше и намек за престараване. Никаква преструвка.

Ейприл свали фотоапарата от рамото си и внимателно огледа ротондата под светлината на сумрачния ден.

— Идеално — промърмори. Целия следобед прехвърчаха снежинки. Тя щракна с бутона, смени ъгъла и направи втора снимка. Снегът едва доловимо шумолеше при докосване до стената. — Сигурно изглежда прекрасно по време на буря — каза Ейприл. Бавно се разходиха по периметъра и тя направи още снимки. — В цялата човешка история това може да се случи само веднъж. Снима ротондата в общ план, после увековечи отблизо еленовата глава, околните хълмове, дори паркинга. — Застани там, Макс — нареди му тя и когато той се поколеба, засмя се, дръпна го сама, където искаше, каза му да мирува и направи още снимки. — Целия си живот ще помниш тези мигове. И ще има моменти, когато ще си готов да убиеш, само и само за да изживееш това отново и отново.

Макс не се съмняваше, че е права.

После той я снима на фона на приклекналата като праисторическо чудовище зад нея постройка.

— Добре — доволно кимна Ейприл, — много добре.

И когато най-малко очакваше това от нея, отпусна се в прегръдките му и го целуна.

На следващия ден се върнаха телевизионните екипи. Захванаха се да интервюират всеки и показваха подчертан интерес към еленовата глава. Същата вечер Макс остана до късно на върха, защото имаше да довършва изостанала работа. Горе още не се бе стъмнило напълно, когато Том Брокоу 5 5 Известен водещ на централната информационна емисия на NBC, отразяващ най-важните събития със световно значение. — Б.пр. обяви последния обект на вечерната емисия, който по традиция се подбираше така, че да остави зрителите в добро настроение:

— В Северна Дакота екип от учени започна отново работа по разкопките на крайно мистериозен обект — каза той. Появиха се наземни и въздушни снимки на работната площадка и самата ротонда. — Обектът, който в момента гледате, бе открит преди няколко месеца недалеч от границата с Канада. Хората, които ръководят работите, не са многословни, но вътрешни източници подсказаха, че не е изключено тайнствената конструкция да е била изоставена от извънземни. Дали е така? — усмихна се Том Брокоу. — Каръл Дженсън от KLMR в Гранд Форкс разполага с подробностите.

Едър план. Дженсън стои пред издутата стена, загърната в модно палто. Без шапка е и вятърът разбърква косата й. Вижда се, че й е студено (за зрителите бе трудно да повярват, че в други райони на страната питчъри и кетчъри 6 6 Играчи на специални постове в бейзбола. — Б.пр. подновяват пролетните си тренировки).

— Том, вече чухме маса спекулации относно тази находка още на времето миналия ноември, когато бе открита. Специалисти от цялата страна твърдят, че пробите, взети от материала на обекта, са просто невъзможни. Те заявяват също, че нямат ни най-малка представа как би могъл да бъде получен въпросния елемент. Което не му пречи да съществува. Малката група археолози-аматьори поднови работата си. И не след дълго ние може би ще разполагаме с първото неопровержимо доказателство за съществуването на извънземни.

Да, помисли си Макс, добре го каза. Важното е да не излиза от нас.

Другите телевизионни канали приеха същия подход. Изключително предпазливо. Но сензацията беше налице и медиите, след като се уверяха, че няма никакви машинации, несъмнено щяха да разтръбят историята по всички краища на света.

Макс облече палтото си и излезе навън. Площадката бе обляна от лунна светлина и ротондата хвърляше сенки върху сферичната кухина около нея. Теорията на Пеги Мур, че тази пещера е с изкуствен произход и някой я е издълбал, за да направи място за ротондата, вече не подлежеше на никакво съмнение. Скалистият бряг сигурно е стигал доста високо над водното ниво, мислеше Макс, представяйки си древното езеро. Така че строителите бяха изкопали в него пещера, бяха монтирали своето съоръжение и го бяха свързали чрез къс канал с водата.

Един ден вътрешното море беше изчезнало и бе оставило цялата площадка на суша високо в планината. И през следващите десет хиляди години вятърът беше запълвал пролуката с каквото му попадне.