Джак Макдевит - Древни брегове

Докосна с длан върховете на дърветата, топли и живи. Те се разклатиха. Сняг и счупени клонки се посипаха надолу.

Нещо се размърда. Слънчевата светлина се промени, премести се, поляризира се. Тук, редом с него, имаше някой. Джек вдигна ловната карабина и се обърна. Въздухът се стопляше, а кръвта на елена се открояваше върху снега.

— Това е кошмар — изрече Тейлър, изключи звука и се облегна в креслото си.

Тони Питърс масажираше онова място над лявото си око, откъдето винаги започваха мигренозните му пристъпи.

Репортажът, който току-що бяха наблюдавали, бе от Обединените нации, където всеки момент предстоеше Съветът за сигурност да започне разглеждането на искане за предоставяне на международен достъп до Ротондата.

— Ще трябва да наложим вето на тези глупости — мрачно заключи президентът.

Питърс все още смяташе, че могат да оставят бурята да отшуми и разбираше, че сега задачата му е да успокои президента и да предотврати вземането на прибързани решения.

— Всички знаят — заговори той, — че не можете просто така да подарите контрола върху наша суверенна територия. Не сме в състояние да го направим, дори ако искахме. Това е частна собственост.

Тейлър се изсмя.

— Не съм толкова сигурен — каза той. — Има маса прецеденти за предаване на частна собственост. Но в случая наистина няма значение. Това би било погрешно .

— Би било политическо самоубийство.

— Следователно, според теб всичко, което в момента се разиграва, е опит да ни бъде изпратено послание?

— Не. Разбира се, че не. Всички са изплашени. Но все още има много хора, които не искат да изпуснат шанса да ни поставят в неловко положение.

— И те се справят дяволски добре. — Президентът напълни отново чашата си с шери и предложи на своя съветник бутилката. Питърс поклати глава. — Тони, кой би повярвал, че в рая може да има петрол? — въздъхна Мат Тейлър. — Нещата се развиват от лошо към по-лошо.

— Не би трябвало това да има значение. Че колко петрол може да хвърлиш на световния пазар, ако го докарваш тук варел по варел през онази дупка или както там я наричат?

В думите му имаше логика и президентът се ободри от единствената добра новина за деня.

— Но ще има значение — продължи той след малко. — В крайна сметка. Защото, ако там има много ценни суровини, ние така или иначе някога все ще намерим начин да ги прехвърлим тук. И всички го разбират. Но не това е проблемът, нали?

— Не е.

За Тейлър беше повече от ясно, че залогът е много по-голям, отколкото състоянието на икономиката или резултатът от изборите. По един невероятен, буквално приказен начин, пред тях се бе спуснала стълба, водеща към небето. Съзнанието му инстинктивно отказваше да анализира последиците. Той не искаше да закрива уникалния проект. Човекът, който би сторил това, щеше да стане нарицателно за мракобесник през следващите едно-две столетия. А Мат Тейлър, подобно на всеки президент, твърдо държеше да остане с добро име в учебниците по история. Беше вярвал, че самото влизане в Белия дом автоматично ще му гарантира това. Но след като бе усетил атмосферата тук, вече бе започнал да завижда на Вашингтон, Линкълн, Рузвелт и Труман. Още в началото бе разбрал, че тяхното извисяване няма да бъде постижимо за него, понеже възможността за величие се открехва само по време на криза. Всяка администрация си има проблеми, но до появата на Ротондата неговите проблеми бяха банални: без необходимост да налага свое правителство, без нужда да спасява профсъюзи, без враг като Хитлер, с когото да воюва.

И ето че кризата бе ударила. При това силно. Така че сега му оставаше най-простото: да намери правилния курс.

Но кой, по дяволите, беше той?

— Тони — проговори президентът, — мисля, че търпяхме предостатъчно. Индианците не желаят да сътрудничат, така че ще трябва да намерим друг начин да сложим край на работите там. Не ме интересува какво ще ни струва, но аз няма да допусна тази страна да се разпадне на парчета по време на моя мандат.

Валхала, СД, 27 март (Ей Пи):

Тази сутрин в Северна Дакота загина човек, изтичал от гората край шосе 32 южно от града и попаднал под колелата на микробус. Жертвата е Джон Макуиган от Форт Мокси, който както изглежда е излязъл на лов извън сезона. Снегомобилът му е намерен на километър и половина от шосето в добро състояние. Полицията не бе в състояние да обясни защо Макуиган е изоставил машината и на всичко отгоре е тичал като обезумял. Разследването продължава. Макуиган оставя вдовица на име Джейн и две деца.