Джак Макдевит - Древни брегове

Човекът от охраната погледна иконките, за които Кас знаеше (всъщност всички жители на Земята знаеха), че контролират транспортната система.

Взря се в пулсиращата светлина, очаквайки да се появи още някой. После дежурният промърмори на себе си:

— Грешна икона.

Кас нямаше представа какво има предвид, но бе повече от ясно, че се бе случило нещо необичайно. Пазачът сложи ръка върху револвера, но не го извади от кобура. Златното кълбо се стабилизира и започна да избледнява. На решетката нямаше никой.

Кас обаче усети нещо да се намърдва в главата му и сетивата му се разбунтуваха. Извитите стени на купола му заговориха шепнешком, пространството под него се сви и се опита да се напъха през гърлото му. Съзнанието му излетя над пода и бе подхванато от въздушните течения. Те се смесиха с кръвта му, той мина покрай дългия прозорец, като преглъщаше сълзите на опиянение, намери и запълни със себе си коридора, изтече през него и се понесе към петното слънчева светлина, което бе отвор в безкрая.

Кас погледна вътрешната страна на клепачите си, усети светът да се разлюлява и почувства нечии ръце да повдигат главата му. Чувстваше лицето си студено и мокро.

— Чакай — каза му някой. — Не мърдай.

Друг глас:

— Ще се оправиш, Кас.

А трети извика:

— Насам.

Кас рискува да отвори очи. Оказа се, че му говори индианецът.

— Спокойно — изрече той. — Помощта е на път.

— Благодаря — отвърна Кас. — Добре съм.

Но мракът отново се спусна над него като лепкава мъгла. Дочу някакви хора нещо да говорят. И после пак чу изненаданата реплика на пазача: Грешна икона…

24.

Фантомът на Кас Дийкин може и да не стане толкова известен, колкото призрака на Хамлетовия баща. Но е сигурно, че успя здравата да изплаши доста повече хора.

Майк Тауър, „Чикаго Трибюн“

Кас Дийкин знаеше, че колегите му ще очакват от него да им разкаже за Едем. Но още не можеше да се съвземе. Беше се върнал със самолет в Чикаго, но не успя да заспи нито по време на полета, нито когато се прибра вкъщи. Остави лампите да светят навсякъде. Унесе се на няколко пъти, но бе измъчван от ужасни кошмари.

На сутринта се обади в работата си да съобщи, че е болен. После почувства нужда от компания и първо слезе да закусва в „При Мини“, а след това отиде в обществената библиотека „Лайл“.

Малко след единайсет часа цъфна в „Коландър бар енд грил“. Кас по правило се въздържаше да пие, понеже лесно трупаше килограми. Но случаят беше особен.

Поръча си халба наливна бира и не след дълго завърза разговор с продавач от магазина на „Шевролет“ на отсрещната страна на улицата. Продавачът се оказа представителен мъж на средна възраст, който като че ли не можеше да забрави, че е продавач. Не че Кас имаше нещо против, днес той направо желаеше да чува човешки глас.

Продавачът нещо му разправяше за моментната нестабилност на бранша и едновременно с това превъзнасяше удоволствието да обикаляш Америка по черните пътища.

— Виж кво — каза му той, ухилен до уши, — даже и да го могат този номер от „Стар Трек“, така че да влезеш тук и да излезеш право в Бисмарк, аз не сменям моя „Блейзър“ за някаква въшлива кабина. И не ми пука кой кви ми ги разправя.

Не след дълго Кас осъзна, че продавачът го наблюдава внимателно.

— Добре ли си, приятел? — загрижено го попита той. Казваше се Харви и усмивката му бе сменена от смръщване.

— Да — опита се да го успокои Кас. — Добре съм.

— Сигурен ли си? Изглеждаш ми малко…

Повече не му трябваше. Кас му разказа историята си, описа полета си из купола с най-големи подробности, спомена за чувството, че съзнанието му е абсорбирано от нещо и за опасенията си (той вече бе имал време подробно да обмисли случилото се), че някой е проникнал в него.

— Каквото и да е — прошепна той с широко отворени очи, — то е невидимо.

Продавачът кимна.

— Ами-и… — каза той и погледна часовника си, — трябва да вървя.

— Беше там — веднъж започнал, Кас имаше проблеми със спирането. — Господ ми е свидетел, то мина през вратата. И дежурният разбра, но едва ли ще признае нещо. — Той събори халбата си. — Виж, знам как звучи тази история. Но е истина. Някой се вмъкна тук, при нас.

Десет минути по-късно един репортер се опитваше да го интервюира. Но Кас бе взел решение повече да не говори. Разбира се, беше прекалено късно.

Сиу Фолс, СД, 27 март (Ройтерс):

Днес полицията залови в местен мотел обвинения в убийство Кармине Малачи „Изверга“. Малачи, който бе обявен за национално издирване след убийството на федерален съдия в Милуоки, бе арестуван по сигнал на местни жители, разпознали го по снимката му от документалния сериал „По следите на престъпленията“. Малачи бил на път за хребета Джонсън, Северна Дакота, където се надявал да избяга през вратата за Едем.