Джак Макдевит - Древни брегове

— Може и да са прави — отбеляза Ейприл. — Може би трябва да отворим широко вратата и да пуснем всеки, който иска да се възползва. Какво лошо има в това?

Арки се намръщи.

— А какво ще се случи, ако опитаме да заселим този свят и изведнъж се появят неговите собственици?

— Не мисля, че има някакви собственици — каза Макс. — Никого не бих искал да изпратя на Лабиринта, но Едем според мен е празен.

Погледът на Арки блесна.

— А може би собствениците му го харесват именно такъв — празен. Както мисля аз например.

— И това е истинската причина, нали? — попита Макс.

— За какво?

— Че не искаш никой друг да отиде там, освен твоя народ.

Арки понечи да отхвърли обвинението, но после сви рамене.

— Никой друг няма да го поддържа както трябва — заяви той. — Предай го на някоя от онези групировки и само след няколко години ще си имаме там нещо като центъра на Фарго. И то при добро стечение на обстоятелствата. — Погледът му минаваше над Макс и беше фокусиран някъде далеч. — Това е нов девствен свят. Веднъж вече допуснахме чужденци в земите си. Не мисля, че ще повторим тази грешка.

— Загрижени сме за вратата — погледна Уокър през трифокусните си очила с рогови рамки Джейсън Фльори. Имаше някаква трудноопределима липса на блясък и финес в него, качество, което допринасяше към усещането, че е честен човек. В никакъв случай не бе онова, което председателят бе очаквал да види в представител на президента. — Председателю — продължи той, — сигурен съм, че прекрасно разбирате изключителното значение на това, което имате тук, този… мисля вече мога да го нарека национален ресурс. Запознат ли сте с онова, което става в Обединените нации?

— Да. Дипломатите там спорят дали Ротондата не принадлежи на цялото човечество.

— И каква е вашата реакция?

— Тя е собственост на Мини Уакан Ояте.

Фльори кимна съчувствено.

— Знам, знам — въздъхна той, — дори мисля, че ви разбирам. Но тук става дума за политически реалности. Утре Обединените нации ще обсъдят предложение от Съединените щати да бъде поискано да обявят хребета Джонсън за международна зона. При обичайни обстоятелства това би било смехотворно. Но Ротондата се превърна в уникален световен проблем. Хората се ужасяват от мисълта какво ще се случи, ако технологиите, използвани в нея, станат широко достъпни. Някои регионални икономики вече тръгнаха равноускорително надолу. Например производството на автомобилни резервни части в Мароко беше закрито. Цената на петрола се срина, шивашката индустрия в повечето големи западни страни умира. Умира , председателю — той уморено се облегна назад. — Едва ли е нужно да ви казвам какво безумие цари на фондовата борса. Златото поскъпна непредсказуемо, няколко големи западни банки фалираха, инвестиционният процес е практически преустановен. Северна Корея пак заплашва да хвърли атомна бомба над Южна Корея, ако не й бъде гарантиран достъп до Ротондата. Все едно че сме в тенджера под налягане, сър. Все някога нещо някъде ще поддаде.

По прозорците чаткаше леден дъжд. Отвън спря училищен автобус и от него слязоха деца, които тичешком нахлуха в сградата. Екскурзианти — децата искаха да научат за предците си.

— Не бих казал, че едва сега чуваме за тези проблеми — отговори председателят. — Според мен те в по-голяма степен са резултат на страха, отколкото на някакъв осезаем ефект, свързан с откритието на хребета Джонсън. Но… ние сме готови да помогнем. — Да, Фльори му харесваше, защото създаваше впечатление на свестен мъж. — Според нас трябва да се учреди консултативен съвет, който да се изказва по всички предложения, свързани с използването на технологии или информация от Ротондата. И ние сме напълно готови да участваме в дискусии по учредяването на подобен съвет.

Думите му доставиха удоволствие на Фльори.

— И на нас ни мина през ума тази мисъл, председателю. Но истината е, че не можем да бъдем сигурни дали това ще сработи.

— А защо не, ако мога да попитам? — Племенният съвет бе очаквал упражняването на известен натиск, но те бяха сметнали, че предложението им не е лишено от достойнства и дори е напълно разумно.

— Хората вече загубиха доверие в правителствата — въздъхна Фльори. — Не вярват, че са честни или компетентни. Излишно е да дискутираме дали подобна преценка е основателна или не. — По устните му се плъзна лека усмивка. — Истината е, че докато Ротондата съществува, хората ще се плашат. Те няма да повярват, че някакъв комитет може да бъде достатъчна гаранция. Честно казано и ние се съмняваме. Не и в дългосрочен план. Истината е една: ако хората не вярват, че ще помогне, значи няма да помогне.