Уитли Стрийбър - Сивите

В междучасието в десет и петнайсет отиде при Поли, преди той да успее да се присъедини към Кен и Уил, й го попита:

— Помниш, нали?

Поли спря да набира комбинацията за отваряне на шкафчето си, сведе очи и каза тихо:

— Да.

— Поли, страх ме е.

— Мен не ме беше страх, когато се събудихме, но сега и аз съм уплашен.

— Да, същото се случи и с мен. Не искам да се прибирам вкъщи. Не искам да съм там през нощта.

Поли го погледна с празни очи и каза:

— Без мен, Конър. Не искам да виждам тези неща пак, никога.

— Но аз не мога да се справя сам.

— Разбира се, че можеш. Ти си умен поне колкото пришълците. Мисля, че те преследват точно заради това. Защото можеш да се справиш.

Гърлото на Конър се стегна, очите му се напълниха със сълзи.

— Не мога — отрони той.

Високо горе тримата Крадци почувстваха страха му и се събраха по-близо, тласкани от собствената си тревога. Какво му ставаше? Беше ли в опасност? Безпомощно наблюдаваха пурпурния страх да изплува над трептящата мъгла от чувства, която витаеше над училището като многоцветен дим. Можеха да разберат, че страхът е на Конър. Можеха и да говорят с него, но не смееха. Предната нощ бяха направили с него нещо, което никога не бяха постигали с други човешки същества: да оформят в съзнанието му думи, които той да може да чува и на който да отговаря — думи, а не образи.

Не смееха да го правят сега, защото това можеше да го хвърли в паника, а подобно нещо очевидно можеше да е опасно.

Агенцията за коли под наем се намираше между един супер и нещо, наречено „Използвани камиони Губер“. За миг Майк се замисли да си купи камион вместо да наема кола, но имаше само шестстотин долара. Жалко — закупено превозно средство беше много по-трудно за проследяване от наето, което можеше да проследи всеки експерт, независимо каква самоличност е използвана.

— Искам да наема кола — каза той и измъкна шофьорска книжка на името на Хари Хил и кредитна карта.

— Хм, Мисури — каза агентът, докато оглеждаше книжката.

— Да. Дойдох да се опитам да продам на колежа музикални инструменти.

— Хм. Не вярвам да успеете — страшно са стиснати. Каква кола искате? Имам едно волво — шестстотин и трийсет на седмица. Предното предаване обаче определено е предимство.

Това със сигурност беше вярно, така че Майк взе волвото.

Дистанционното за триъгълника, скрил се в някоя закътана клисура някъде сред хълмовете, беше в джоба му. Проблемът беше, че се свързваше посредством „МилСтар“ — комуникационен сателит, и в секундата, в която го използваше, ако някой го издирваше, щеше да узнае къде е, както и местоположението на триъгълника.

След като се качи в колата, спря до гишето за храна — беше твърде опасно да спира, за да яде. Току-виж някоя непредвидена случайност го сблъскала с двамата разследващи. Професионализмът в моменти като този се определяше от вниманието към подробностите. От опит знаеше, че да останеш без храна е грешка, особено когато ти предстои да се справяш със сложни задачи.

Командващият състава на военновъздушните сили Самюъл Голд беше извикан в президентския изпълнителен кабинет, съседен на Овалния — който беше отворен. Независимо колко често минаваше покрай тази стая, Голд винаги се вдъхновяваше от историята й. Който и президент да седеше на бюрото, силата на кабинета беше толкова наситена, че се усещаше като ухание, витаещо във въздуха. Голд мислеше за президентството на Съединените американски щати като за най-важната правителствената институция, създавана някога с цел постигане на човешката свобода и щастие. Тъкмо затова беше толкова разтревожен относно заповедта, която беше дошъл да обсъди.

— Сър — започна той, — няма да отнема повече от пет минути от времето ви. Искам потвърждение на заповедта, дошла днес в девет нула-нула, според която…

— Знам заповедта — каза президентът — Трябва да подготвите линейния, импулсен усилвател за стрелба.

— Да, сър. Аз просто… Сър, може би не знаете, но това оръжие не е стабилно. Все още се разработва.

— Тестовете минаха доста добре.

— Да, сър. Но вие искате да стреляме в разломната линия Ню Мадрид.

— И?

— Господин президент, това нещо ще опустоши всички централни щати. Може да доведе до смъртта на половин милион души и щети за трилиони долари. Сър, ако може да попитам, защо е необходимо това?

— Не можете да питате, генерал Голд. Но все пак задръжте изпълнението на тази заповед до следващо разпореждане.