Уитли Стрийбър - Сивите

— Все още не съм напуснал „Мейбри“, така че ще ви помоля да…

— Ама разбира се. Прекрасно ви разбирам. Нито дума.

— Може ли да ме разведете из колежа? Просто да хвърлим око на някои часове? Синът ми е в средното училище.

Мари Чайлдс го заведе в научната лаборатория. Между нещата, които видя там, изпъкваше сложна плетеница от стъклени тръбички, с три колби, които весело бълбукаха отстрани.

— О, Господи! — възкликна директорката и забърза към системата. — Това не бива да се оставя без надзор!

Огледа се и подвикна:

— Конър?

Тишина.

— Все такива ги върши това момче. Трябваше да измерва реакцията на тялото на някакви замърсители и храните. Но не може да оставя бунзенови горелки включени просто така.

— Това ли е свръхнадареният ви ученик?

Тя се засмя.

— Можете ли да пазите тайна?

— Разбира се.

— Калаханови наистина са се видели в чудо с това момче. Просто е невероятен. Но този експеримент трябва да се премести в природо-математическия департамент — не можем да държим тези неща повече тук. Вижте само тези стъкленици.

— Никога не съм виждал нещо подобно.

— О, сигурна съм, че разделя всяка молекула в различен контейнер или нещо подобно. Вероятно е направил поне пет оригинални изобретения за методите и устройствата. Освен това знае френски, немски, испански и, за Бога, кантонски!

— Това сигурно изнервя другите ученици.

— Да го кажем така. Ако вашият син дойде тук, Конър ще ви е вечно благодарен, защото ще има другар, който се движи със същата скорост като него.

— Моят син не е чак толкова свръхнадарен, но все пак достатъчно, за да се почувстват и двамата облекчени. — Погледна си часовника. — Много ви благодаря. Сложихте колежа си начело в списъка ми.

— И точно там трябва да бъде. Ние сме най-добрият, макар и пренебрегван малък колеж в Съединените американски щати.

С други думи, съвършената дупка, в която сивите да скрият блестящото си малко създание — Конър Калахан. По пътя към кабинета й той каза:

— Класовете не са ли прекалено големи?

— Защо?

— Ами… — видях поне трийсетина деца в един кабинет.

— Къде?

— Срещу лабораторията.

Тя поклати глава.

— Нека проверим. — Покани го в кабинета си и направи точно това, от което той имаше нужда: извика списък на класовете.

— Не, двадесет и двама в шести клас за усилено изучаване на английски. А и това е голяма бройка за нас. Опитваме се да държим бройката някъде около осемнайсет деца.

Щом се качи във волвото, Уилкис отвори палмтопа и потупа екрана няколко пъти. Беше извън Уай-Фай 9 9 Уай-Фай (Wi-Fi, Wireless Fidelity) — набор от стандарти, които определят начина за прехвърляне на информация през безжични мрежи. — Б.пр. обхват, така че прикачи антената и скоро наблюдаваше компютъра й. Списъкът с класовете все още бе там и той го записа в паметта на палмтопа.

Вече имаше идеалното оръжие — този списък. Въоръжен с него, нямаше нужда да се приближава до Оук Роуд, за да изпълни плана си, нито щеше да му се наложи да е близо до Конър Калахан, когато той умре, нито смъртта му щеше да изглежда като покушение.

Но щеше да отиде до Оук Роуд. И той можеше да играе играта на лъжи на сивите и смяташе да ги заблуди, че е повярвал на измамата им. Знаеше, че Конър Калахан и Пол Уорнър са в средното училище и че описанието, дадено на Лорън, е на гимназиален ученик. Значи беше един от синовете на Келтън. Така че Майк щеше да посети къщата на Келтънови — и само тяхната къща. Сивите щяха да решат, че е налапал въдицата им.

Това, което смяташе да направи там и на много други места, не включваше пряко убийство. Процесът по никакъв начин не беше взет от сивите. Беше измислен през Втората световна война от д-р Антонио Краузе, който го беше пренесъл от Аушвиц към операциите на д-р Хубертус Щругхолд в Тексас като част от операция „Кламер“ през 1947 година.

Оттогава това беше станало за служителите на ЦРУ нещо рутинно. Изпитано в бойни условия средство, напълно надеждно. Единствената разлика между това, което трябваше да направи той, и начина, по който щеше да постъпи един оперативен агент, беше, че Уилкис не разполагаше с хирургически комплект и трябваше да си създаде свой.

Подкара към местния административен център. Трябваше му добра карта на градчето, както и на недвижимата собственост около благоустроената част на Оук Роуд, а също и да хвърли един поглед на строителните планове на къщите.

Когато наближи Сомърсбърг, небето притъмня и въздухът се изпълни със студената празнина, която предшества снежна буря. Е, дори да имаше виелица, мощното волво нямаше да го подведе.