Уитли Стрийбър - Сивите

По-късно щеше да се върне и да нагласи предавателя.

Изостави силоза и пак подкара колата. Спря пред една къща в покрайнините на квартала. Беше тъмна и тиха, стопаните очевидно ги нямаше. Той отиде до задната врата и почука на стъклото.

Отвътре излая куче и налетя към вратата, ноктите му изтракаха по пода. Беше голямо, някакъв вид хрътка, доста едра. При всички случаи голямо и зло куче, тъкмо каквото търсеше.

Беше се научил как да се справя с кучета още преди години, когато беше млад офицер и се подготвяше за военновъздушните сили. Но нямаше да рискува да отиде при псето на Келтънови без репетиция.

Преодоля вратата след кратка борба с ключалката и след като напои една кърпичка с етер, я отвори.

Кучето се хвърли към него, разбира се, и той го стисна през врата и долепи кърпичката до муцуната му. Докато то все още се бореше, тръгна към кухнята. След секунди кучето се отпусна.

Той го огледа, после направи разрез на няколко сантиметра над дясното око. Толкова фино, че мястото почти не кървеше. Вкара в раната дълга около сантиметър жица и използва малко от местната упойка. Кучето нямаше да усеща болка, когато се събудеше, а раната щеше да изглежда като ухапване от насекомо, ако въобще я забележеха.

Тъкмо щеше да си тръгне, когато долови слаб шум, идващ от вътрешността на къщата. Телевизор. Сапунен сериал. Тръгна внимателно натам и видя мъж, едър, петдесетинагодишен — спеше на стол в дневната.

Още един добър случай да се поупражнява. Предпазливо, но уверено, той използва етера, за да приспи мъжа още по-дълбоко, после постави и на него парче жица. Не го хипнотизира. Нямаше как да разбере какво значи за него името Конър Калахан, ако въобще му беше известно. За да насочиш убиец към някоя цел, убиецът трябва да може да разпознае жертвата. Поради тази причина избраниците на Майк Уилкис бяха от училището „Бел Атачед“. Конър щеше да бъде убит от някой, който го познаваше. Щеше да изглежда като особено жестоко и извратено подобие на случаите на стрелба в училище.

Погледна си часовника. Два без двайсет. Значи утре на закуска тези двамата щяха да са първите внезапно побеснели.

Сивите се бяха пръснали по Земята в строги и добре охранявани територии. В Съединените щати дори бяха изпълнявали споразумението, сключено с хората, и бяха свели действията си до минимум, така че военновъздушните патрули да не ги притесняват. В други части на света не се съобразяваха с такива ограничения.

Беше сложно да се проникне в човешкия ум, но не беше трудно да общуват един с друг. Кошерът беше възбуден, едва сдържаше нетърпението си, докато времето на опита приближаваше. Те не знаеха какво ще в творението им, не им беше лесно да си представят ум, по-велик от техните собствени. Изпитваха преклонение и надежда, а тримата Крадци дори съкровена привързаност, защото, като негови пазители и връзка с Кошера, те бяха най-близо до него. Наистина, чувствата, насочени към Конър, бяха най-силните, които някой сив беше изпитвал от години. И надеждата, след като бяха стигнали толкова далеч и бяха толкова близо до успеха, беше особено силна.

Другите разузнавачи, милиони, разпръснати из галактиката в търсене, бяха започнали да се придвижват към Земята с 99% от скоростта на светлината веднага щом беше установено колко идеален за целта е човекът, вид, който се нуждаеше от сивите точно толкова, колкото те имаха нужда от него.

В гигантския изкуствен свят, който приютяваше основната група и пълзеше с половината от скоростта на светлината, тъгуващите редици се изпълваха с надежда, толкова всеобхватна, та бяха сигурни, че ако се провалят, ще бъдат пометени от самоубийствени пристъпи.

Когато някой от хилядите разузнавачи късметлии тук, на Земята, вкусеше човешка мечта или оближеше страданието на душата на затворник, или плуваше в сладкото море от откривателство, което витаеше около детето, всички милиарди потръпваха от радост и всички копнееха самите те да изпитват чувства като тези някой ден.

Затова, когато стана ясно, че особено опасен сателит сменя орбитата си, за да застане на двадесет и пет хиляди мили над главата на Конър, всички сиви се разтрепериха от притеснение. Те знаеха точно как работи този сателит, бяха свидетели на построяването му. Стига да поискаха, можеха да конструират подобен инструмент, основан на много по-елегантни принципи, и с него да разрушат планетата.

Нямаше да го направят, разбира се, не и с безценната Земя, не и със скъпоценния човек. Знаеха, че трябва да има някакъв начин да възкресят душите си. Да възвърнат смисъла в живота си. Заключена някъде дълбоко в човешкия геном се криеше тайната на човешката жизненост. Конър щеше да открие тази искра и да намери начин да я предаде на сивите.