Уитли Стрийбър - Сивите

Дан поклати глава.

— Накара ме… да я желая. Не знам защо и как, но точно така стана. Двете неща са свързани.

— Какво искаш да кажеш, по дяволите?

— Не знам.

— Дан, аз страдам заради насилието в семейството ми, а ти заради пренебрегването в твоето, и, Дан, никой не може да ни излекува, затова сме заедно. Но ти, ти отне нещо от връзката ни, и то е съществено, защото доверието има по-неотменима стойност за хората с предадено детство.

— Не беше заради назначението. Беше… — Разтърси глава. — О, мила… беше сякаш някакъв демон долетя и ни обви в огън. Бях толкова уморен, изненадан и облекчен — и внезапно се намерих в ръцете й.

— Не ми споменавай за това! За Бога, Дани, имай малко милост!

Той потъна още по-дълбоко в дивана, беше уморен, съсипан, съвсем различен от борбения и силен съпруг, когото тя обожаваше. Когото беше обожавала. Изглеждаше като човек, станал жертва на вампир, със сенки под очите и посивяла кожа.

Стомахът й се беше свил на топка от страх, кожата й беше толкова студена, че тя потрепери. Това беше нейната опора, този брак, заради искреността и богатата чувственост на любовта. Но как можеше да му позволи да я докосне сега? Как би могла да го понесе?

— Мамо, какво става?

— Конър…

— Явно има нещо и искам да знам.

— Конър, моля те…

Момчето влезе при тях.

— Карате се и искам да знам защо.

На верандата се появиха фигури — от тъмното, с фенерчета в ръце, светлините подскачаха.

Конър се спусна към вратата.

— Това е възможност за мен, не я проваляйте!

Дан се изправи, понечи да целуне Кейтлин по бузата, но предвидливо размисли и отиде да поздрави Келтънови.

— Трябва да видите това — заяви Джон въодушевено. — Наистина е удивително странно.

— Не е каквото изглежда — каза Дан. — Обяснимо е, повярвайте ми.

— Не, татко, не е — възрази Конър. — Точно там е цялата работа.

Дан отиде до кухнята и се обади по телефона. Крис вдигна на третото иззвъняване.

— Да не те събудих в девет и петнайсет?

— Бяхме навън с телескопа. Вечерта е ясна и съзвездието Рак се вижда добре.

— Като говорим за съзвездия, Келтънови дойдоха с касета с вероятно най-интересния запис от онази шега.

— Шега?

— Случката с пламтящия балон.

— Това може да са исторически кадри.

— Как по-точно?

— Виждаш някого в полето. А после го няма. Мисля, че беше пришълец.

Наистина беше видял някого. Това беше допълнителен аргумент в подкрепа на теорията му за шегата, но можеха да обсъдят това по-късно.

— Донеси нещо за пиене. Жена ми е опразнила бара.

Затвори телефона и се върна в дневната — всички бяха насядали пред телевизора.

— Събираме се около лагерния огън — рече той, — виждаме фигури в искрите. Така се раждат митовете. — Седна и добави: — Джефърсови ще пристигнат след малко.

Поли Уорнър дойде от кухнята, следван от родителите си, а след това и от Крис и Нанси.

— Сивите са! — почти викна Конър. — Провеждат операция тук, в Бел.

— Щом казваш — съгласи се Поли.

Тери се обади:

— Разполагаме с видеозапис без обяснение.

— Орязан много внимателно, сигурен съм.

— Всъщност не — възрази Джон раздразнено. — Тук е всичко заснето. Нищо не е рязано. Изтривано всъщност. Защо да изтривам нещо?

— Копирахме го на дивиди — каза Тери, докато слагаше блестящия диск в плейъра — Сега ще видите всичко заснето.

Плейърът погълна диска. Последва тъмнина, после серия проблясвания.

— Страхотен запис, няма що — изсумтя Дан.

— Чакай малко — каза Джон.

Чу се тежко дишане, после трополене.

— Това сме ние, докато тичаме — обясни Конър.

— Ти беше ли там?

— Беше — каза Дан на Поли.

Още един проблясък, после замъгляване. Дан започна да си мисли, че няма никакви сериозни кадри… и внезапно екранът се изпълни със светлина. И с писъци — толкова ужасяващи и пронизителни, колкото в момента, когато се беше случило. Настъпи мълчание. Поли се премести по-близо до Конър и Дан отбеляза това със задоволство. Чу се как крещи, после видя себе си И Конър в светлината на нещото.

— Конър, наистина си бил точно там! — прошепна Поли.

Това беше най-зловещото нещо, което Дан беше виждал. Открояваха се две бледи линии — едната минаваше по дължината на обекта, а другата — през центъра му. Зад нещото имаше някакво движение в светлината, сякаш нещо се издигаше от пролука, скривана от корпуса на обекта.

— Ето го виновника ви — обади се той. — Нанси, подготви се да разпознаеш студента, който има нужда от превъзпитаване.