Уитли Стрийбър - Сивите

— Най-вероятно е това — каза Крис.

Кейтлин блъсна вратата и се втурна надолу по стълбите. Дан я последва.

— Хайде, Конър — извика Поли.

— Чакай — изкрещя Конър. — По-добре е да сме двамата.

Уорнърови бяха излезли на верандата, стояха и гледаха. После Дан видя и Крис до тях и викна:

— Идвайте де!

Всичко изглеждаше сякаш се случва на забавен кадър. Крис започна да слиза по стълбите.

Дан затича след Конър и Кейтлин, пазеше се от клоните на дърветата.

Щом излезе на полето, видя ярка светлина — всъщност изглеждаше като точка. Видя и силуетите на двете момчета да я приближават, и този на Кейтлин зад тях.

— Не ви мислим злото — извика Конър. После го повтори на френски.

— Конър, спри! — изкрещя Кейтлин.

— Елате! — викаше Поли. Гласът му звучеше, сякаш се давеше.

Дан затича по-бързо. Децата сигурно бяха ужасно уплашени.

— Чакай, получавам съобщение в съзнанието си — викна Конър. — Искат да се приближим.

— Вдигнете ръце, приятели.

Двете момчета пристъпиха напред — и внезапно светлината угасна.

— Бягайте, момчета — извика Дан.

А после чу смях, смеха на много деца. Чу смях и зад гърба си и се обърна — и видя Уорнърови, идваха през дърветата. И те се смееха.

— Проклятие — изруга Крис в тъмнината. — Винаги се провалям.

Проблеснаха фенерчета и Дан осъзна, че е заобиколен от деца — смееха се и викаха, и осветяваха с фенерчетата си Конър, уловен в центъра на този кръг на подигравки.

Беше шега и като че ли участваха почти всички съученици на Конър.

Конър скри главата си с ръце, сякаш гласовете им бяха камъни.

Кейтлин обикаляше около децата, опитваше се да разкъса кръга им и да стигне до детето си.

Дойдоха Харли и Маги, усмихваха се приветливо.

— Това е бензиновата ни лампа — каза Харли. — Върна се от Нептун точно навреме.

Дан стисна юмрук, вдигна ръка и едва успя да се сдържи да не го фрасне.

— Стига де — каза Харли. — Това е шега. Невинна детска шега. Планират я цял ден. Все пак трябваше да разчупим напрежението.

— За сметка на сина ми. — Дан не беше внимателен като Кейтлин, която все още се опитваше да разбута децата настрани. Хвана някакво дете — оказа се момиче — за якето и го блъсна на земята. То се развика и почна да го ругае. Дан се промуши до сина си.

— Махайте се! — викаше Конър. — Моля ви, просто се махнете.

— Конър, да се прибираме — каза Кейтлин и огледа всички наоколо. — Вие сте жалки — всички до един!

— Глупак — долетя приглушен вик от тъмното. — Кучка…

Прегърнали сина си, Кейтлин и Дан тръгнаха към къщи. Докато минаваха покрай Уорнърови, Дан изръмжа:

— Да не сте стъпили вкъщи. Дръжте дебелия си трол по-далеч от сина ни.

— Дан? — викна Харли след него. — Недей се впряга.

Когато се прибраха, Крис и Нанси пак гледаха записа.

— Истински е, разбираш ли? — каза Крис.

Конър хукна надолу по стълбите.

— Почакай! — Крис го настигна. — Имам исторически кадри. Ела да хвърлиш още един поглед.

— Наистина не мога точно сега, доктор Джефърс.

— Зарежи тия тъпаци, Конър. Уорнърови са идиоти, а Келтънови изобщо нямат представа за какво става въпрос. Този видеоматериал е един от най-ценните записи, правени от човешка ръка.

Конър мълчеше. Дан можеше да види защо. От очите му се лееха сълзи. Момчето вдигна глава и попита:

— Възможно ли е да уча като частен ученик вкъщи?

Сърцето на Дан се късаше, но трябваше да отговори по този начин:

— Трябва да се научиш да посрещаш предизвикателствата, Конър, да овладяваш ситуацията.

— Стига глупости! — прекъсна го Кейтлин. — Не трябва! Всъщност това, че Харли и Маги са допуснали подобно нещо, само доказва, че в наши дни възпитанието куца. Стоят си безучастно, вярват в някаква митична детска мъдрост, но децата всъщност са зверове и имат нужда от ограничения, иначе отприщват злобата си.

Прегърна Конър и продължи:

— Не говоря за теб. Ти си истинско чудо и ако приятелите ти не го виждат, значи са боклуци. Всички до един.

— Мамо, но това са хората, с които трябва да прекарвам всеки ден от живота си — въздъхна Конър, отдръпна се от нея и попита: — Е, доктор Джефърс, с какво разполагаме?

— Ами дай да видим. Ще прегледаме целия материал кадър по кадър, от началото, като си отбелязваме всяко ново доказателство, ако се появи. Мен ако питаш, дори ще можем да преброим нитовете на това нещо, ако има нитове. Но така или иначе ще намерим доста неща. Това е прекрасен, убедителен запис.

Дан почти не слушаше. Беше в пълен смут. Трябваше да разбере каква е тази история с Марси, а не можеше. Просто не успяваше да го проумее.