Уитли Стрийбър - Сивите

Най-накрая чу гласа на президента от Овалния кабинет — разговаряше с някого с помощта на преводач.

Натисна бутона и го задържа.

Кухнята на Белия дом приличаше на кипящ ад. Миналата вечер гост беше тайландският министър-председател. Тази вечер се очакваше султанът на Катар, втора поредна държавна вечеря. Готвачът, отговорен за десертите, беше първият, който забеляза нещо нередно — един от сладкишите се тресеше диво. После осъзна, че самият той се тресе.

В конферентната зала горе прессекретарят Роджър Армс тъкмо произнесе:

— Изглежда, че… — когато плочките на тавана започнаха да падат. После лампите угаснаха и веднага се включи аварийното осветление. Разнесоха се писъци и крясъци, някои направо смразяващи кръвта.

В Златната стая портретите на всички седем първи дами паднаха наведнъж. Малко по-късно ги последва таванът. В Овалния кабинет президентът, неговият команден състав и двама, после трима, накрая четирима агенти от тайните служби бяха захвърлени към пода с невероятна сила, заедно с богато облечения султан и преводача. Бюрото, направено от дървен материал от кораба на Нейно величество „Резолют“ и използвано от редица президенти като Франклин Делано Рузвелт, Кенеди и Рейгън, се посипа на дъски на пода. Стените се огънаха навътре и целият кабинет се срина в Синята стая отдолу.

От десет метра разстояние Чарлз наблюдаваше опустошението — и направляваше всеки следващ импулс към сградата. Частните апартаменти на покрива потрепериха и се срутиха, после цялото западно крило потъна в облак прах.

Чарлз прелетя над бъркотията и се отправи към Търговския център. Мина само на сантиметри над правоъгълния басейн и се насочи към паметника на Вашингтон.

Високо горе дългото дуло на линейния усилвател гореше в яркочервено. Всеки път, когато Чарлз натискаше бутона в триъгълника, червеното се превръщаше в ослепително бяло и към земята се изстрелваше топка от светлина.

Туристите крещяха и се мятаха из Търговския център — това бе най-страшното земетресение, удряло областта след образуването на залива на Мисисипи през 1811. Всичко гърмеше и тътнеше. Монументът на Вашингтон се заклати, по финия мрамор пробягаха пукнатини. Вътре туристите се заблъскаха по стълбите.

Монументът рухна почти изящно, потъна в собствената си основа, като същевременно се разпадаше. Мраморът е мек декоративен материал и не е пригоден да издържа на силни натоварвания.

Чарлз го обиколи няколко пъти, после се премести към Капитолия. Спомагателните двигатели на линейния импулсен усилвател избълваха малки струйки пара, докато сателитът правеше дребни корекции в разположението си.

Конгресът заседаваше. Изведнъж балконите започнаха да се люлеят като хамаци и се сринаха в заседателната зала. За щастие на всички, освен на наблюдателите, имаше слабо присъствие.

Сенатът нямаше такъв късмет. Течеше церемония по награждаването на оттеглящ се сенатор и три четвърти от сенаторите присъстваха. Изведнъж полилеите започнаха да падат, пръскаха се в залата и избиваха десетки хора.

Трусът достигна разломна линия и се разпространи. Тунелът към административната сграда на Сената се срути. После падна мостът „Анакостия“. Навсякъде хората се мъчеха да се задържат на крака, отчаяно се опитваха да избегнат падащите статуи и тавани.

Чарлз продължи безумния си танц — отдели специално внимание на Пентагона. Вътре хората се държаха за бюрата си или се хващаха за вратите и стените, но макар че беше стара, сградата устоя на земетръса.

Най-накрая Чарлз махна пръста си от бутона. В наблюдателните станции по света иглите на сеизмографите се върнаха към нормалното. Но записът беше ясен: земетресение с магнитуд 7,3 по скалата на Рихтер беше поразило Вашингтон. Странно, но епицентърът беше локализиран много близо до повърхността, вместо на обичайната дълбочина между три и пет мили. Още по-странно, но никоя известна разломна линия не можеше да се свърже със силно ограниченото локално събитие, чийто център според практически всички данни беше под Белия дом. И въпреки това изглеждаше напълно естествено.

Джон Ворона беше в кола, минаваща по моста „Анакостия“, когато той се срути, и се удави заедно с двамата мъже, които го бяха арестували. Умря вбесен на Чарлз и на живота, но също така и облекчен, защото осъзна, че Тръстът ще продължи да съществува.

Президентът също умря, смазан под бюрото, което с такава гордост беше приел за свое собствено, без да подозира, че ще срещне своя край зад него — или по-скоро под него.