Изправи се и се огледа.
— Роб?
И го видя. Явно беше ранен, косата му беше опърлена, но той скочи и се втурна сред дърветата. Лорън тръгна след него… и внезапно с крайчеца на окото си улови синьо потрепване като от крило на птица. Но не беше пролет, така че едва ли беше птица.
Беше синята пухенка на дете, дете някъде в тази гора.
— Роб, насам!
Затича се, излезе на някаква полянка и пред нея се появи като видение, за миг сякаш замръзнало в ледения въздух, момче: бе коленичило в снега, цялото зачервено, и молеше за милост друго момче, по-голямо. По-голямото имаше пяна на устата като побесняло куче. И стискаше брадва.
А до тях лежеше мъж и снегът почервеняваше от кръвта му. Дан.
Лорън хукна към тях.
Брадвата се стрелна с ослепителна скорост, като нападаща змия.
Дан успя да я сграбчи с две ръце и да спечели на Конър достатъчно време, за да може да се изправи и да побегне. Джимбо изръмжа гневно и се втурна по петите му.
Кейтлин притича до Дан и коленичи до него. Очите им се срещнаха.
— Помогни му — изпъшка той. — Помогни на сина ни!
Тя погледна към дърветата, стана и се затича след двете момчета.
Роб отчаяно се мъчеше да извади оръжието си, но ръката му бе счупена поне на две места и изобщо не го слушаше. Устните му се кривяха от болка, лицето му беше пепеляво, но въпреки това той най-накрая успя да извади оръжието от кобура.
— Стреляй с лявата ръка, Роб — изкрещя Лорън. — Лявата!
Той вдигна лявата си ръка пред гърдите и тя видя, че от нея е останал само безполезен кървав чукан. Гърдите му се надигаха тежко, от устата му покапа размесена с жлъчен сок лига, но Роб продължаваше да се бори, все още се опитваше да вдигне пистолета.
Щом видя Роб да излиза на поляната, където преследването достигаше кулминацията си, Майк бързо изтегли триъгълника — Роб беше запознат с ТиАр технологиите и не беше изключено да го забележи въпреки оптическия камуфлаж. Докато извършваше тази маневра, нежният женски глас започна отброяването:
— Тревога. Саморазрушение след трийсет секунди. Тревога. Саморазрушение след двайсет и девет секунди…
Майк удари бясно контролния пулт, увеличи скоростта на плазмата и оборотите на вентилаторите и успя да възвърне част от подемната сила.
— Отброяването отменено.
За миг той застина неподвижно, не смееше дори да диша, но отброяването не се поднови.
Въпреки това разбра, че скоро ще загуби машината. Активира системата за комуникация. Вече нямаше значение дали военновъздушните сили ще го открият. При всички случаи щяха да дойдат твърде късно, а трябваше да съобщи на Чарлз какво е положението.
— Тук ТиАр-1, предавам координатите си.
— В никакъв случай.
— Чарлз! Можеш ли да дойдеш при мен?
— До три часа.
— Повредите са твърде сериозни. Скоро ще загубя машината.
— Успя ли да отстраниш момчето?
— Почти.
— Майк, президентът арестува Тръста. Докато не получиш ново известие, се смятай за беглец.
Какво беше станало, по дяволите? Как така президентът ще арестува Тръста? Или можеше? Майк не беше сигурен, но съзнаваше, че му предстои битка. Затова изхвърли мисълта за това от главата си и се съсредоточи върху задачата да приближи триъгълника максимално до момчето. И измъкна пистолета си.
Чарлз Гън — все още беше над Вашингтон — никак не хареса думата „почти“. За него това означаваше, че детето може да се изплъзне, а ако това станеше, може би никога нямаше да успят да го елиминират. Не можеше да си позволи да изпадне в ситуацията, която беше унищожила немските войски през четиридесетте — война на два фронта. За Тръста единият фронт щеше да е чудовищното дете, използващо умствените си способността, за да предвижда действията им и да осуетява плановете им. Другият фронт щеше да е президентът и властта му да задържа под арест.
Досега беше изпитвал колебания, но в този миг разбра какво трябва да се направи. Беше увиснал със самолета над една залесена долчинка в Рок Крийк Парк. Издигна се на височината на Гловър Бридж и се насочи по Ембаси Роу. Увеличи видимостта си, като даде команда стените на триъгълника да станат прозрачни. Самолетът около него сякаш изчезна, с изключение на трите контролни табла и седалката му. Движеше се ниско над сградите.
Докато насочваше триъгълника над Масачузетс Авеню, отвори малко капаче под дясната си ръка. Видя се черен бутон. Нагласи височината, после активира подслушвателните устройства. Гласове изпълниха пилотската кабина: пресаташето говореше по телефона, двама агенти от тайните служби си бъбреха за котките си, първата дама обсъждаше с шивача си подходящите цветове за облеклото си.
Читать дальше