Уитли Стрийбър - Сивите

Конър се затича към колата. Тери Келтън го пресрещна и се опита да го събори. Майка му го настигна, хвана го за якето и го повлече към автомобила, а баща му се опитваше да отблъсне Келтънови, крещеше и ги риташе, и отстъпваше към колата.

— Дан, Джон има пушка! — извика Кейтлин, докато натикваше Конър в колата. — Бягай.

Конър се сви на пода. Ударените места пулсираха от болка. Майка му и баща му се качиха и затръшнаха предните врати. Докато потегляха, в задното стъкло изтрещя камък и то се превърна в мрежа от пукнатини.

— Какво става, по дяволите? — изкрещя Дан.

— Татко, съжалявам, аз съм виновен, съжалявам…

— Нищо лошо не си направил, Конър.

Вече се отдалечаваха от пожара. Конър се надигна и загледа назад към странната сцена, която вече изчезваше в сгъстяващия се сумрак на зимната вечер.

Отправиха се към Оук Роуд по пустия път. Уилтън се стопи зад тях.

— Това е грешка — каза Конър.

— Кое? — попита Дан.

— Пустият път.

Лорън почти се беше поболяла от тревога и страх.

Най-накрая две коли доближиха портала. Колата на Роб беше предната, следваше я джип „Чероки“, пълен със специалисти в огнеупорни костюми.

Лангфорд отвори прозореца и викна:

— Проблемът все още не е овладян. Трябваш ми веднага.

— Защо не ми се обади, по дяволите? — Тя бързо се качи в колата. — За малко да се побъркам от тревога.

— Ти си имаше заповеди, полковник.

— Заповеди? О, Боже, това военните… Както и да е. Какво стана?

— Луис Крю е мъртъв, Уилкис е в неизвестност. Може да е избягал с откраднат ТиАр.

— Какво е ТиАр?

— Секретно превозно средство — отговори той рязко.

— Убил е Луис Крю?

— Подробностите после. Ситуацията там е ужасна. Не знам какво точно е направил Уилкис, но трябва да отведем детето на безопасно място или още една смърт ще лежи на съвестта ни.

В този миг сирената на базата зави и постовите започнаха да затварят портала. Роб обърна колата и подкара към града.

— Какво става, по дяволите?

— В Уилтън избухнаха безредици.

— Шегуваш се!

— Избиват се. Сериозно.

Лорън затвори очи и обмисли чутото. Стигна до заключение.

— Уилкис не е успял да открие кое е детето, затова е предприел стъпки да постави излъчвател на вълни на насилие с надеждата, че ще бъдат избити всички деца.

— Възможно е. Също така е възможно да е открил момчето, но да се е страхувал да осъществи директно покушение срещу него заради сивите и цялата суматоха да е за отвличане на вниманието.

— Но семейството… те са на мили от града.

— Дойдоха да позяпат пожара — видях колата им. Но вече не са там.

— О, Боже!

— Да, имаме си неприятности.

— Сигурен ли си за Крю?

— В момента е в торба, пътуваща към Райт Пат.

— Беше ли наистина от друга планета? Вярно ли е това?

Роб я погледна и каза:

— Най-добре е да приемеш, че за тези неща не съществува абсолютна истина. Никога. Реалността, повече от всичко друго, се променя в зависимост от начина, по който гледаш на нея. Доколкото ми е известно, може да е бил от Чикаго или Денвър, или отвсякъде другаде. Но беше добър човек, полезен човек. И това е най-важното за Луис Крю.

Минаха отклонението на магистралата, което се вливаше в главната улица, и спряха. Пушек се издигаше от поне четири различни пожара. Някакъв мъж стреляше с пушка от покрива на магазин. Хора тичаха по улиците, повечето също с пушки. Виеха сирени. Един боклукчийски камион се вряза с пълна скорост в Първата църква на Христос. Камбанарията се наклони и под звуците на биещите камбани се стовари върху камиона и на улицата.

Роб отвори телефона си и използва бързото набиране за някакъв номер.

— Положението в града се влошава бързо. Свържете се с губернатора, генерале, защото става наистина лошо. Да пусне националната гвардия — щатските полицаи просто няма да са достатъчни.

Един буик, натъпкан с деца, се понесе към тях, гумите му оставяха димна следа по улицата.

Роб завъртя волана докрай надясно и натисна педала на газта. След секунда буикът профуча зад тях и продължи, преобърна се и се заби в един пожарен кран. Долетя писклив смях, изпълнен с ужас.

— Не можем да минем оттук — каза Роб.

— Прав си.

— Ще трябва да прелетим над града с хеликоптер и да открием детето от другата страна. И мисля, че трябва да го преместим. Да го махнем оттук.

— Ами Майк? Ами групата? Те няма ли да продължават да се опитват?

Роб я погледна и въздъхна:

— Никога не съм твърдял, че ще е лесно.