Уитли Стрийбър - Сивите

Джон вече изпълняваше заповедта за линейния импулсен усилвател. Най-вероятно щеше да започне да изпраща импулси след час — освен ако президентът, който въобще не беше глупак, не беше премахнал всички скрити възможности за достъп в операционната система на Пентагона.

— Зареждане приключено — съобщи самолетът с нежен женски глас.

— Включи щита.

— Щитът включен.

Той натисна бутона на интеркома на гърлото си.

— Какво е положението?

— Готов сте за излитане, сър.

— Отвори вратите.

Гигантските врати на хангара се раздалечиха. Щеше да излезе навън и да се устреми право нагоре, за да намали до минимум броя на хората, които биха могли да наблюдават един странен феномен — огромна триъгълна сянка, която не е хвърлена от нищо. По-внимателен поглед щеше да разкрие кораба, но протоколът изискваше през деня да се използва максимално плазмата и всички вентилатори, за да се достигне бързо височина от четиристотин метра. От тази височина сянката щеше да е твърде разсеяна, за да се забележи от друго място освен от въздуха, а небето над военновъздушна база „Андрюс“ беше изчистено от самолети заради операцията.

— Сър — чу се глас в слушалката му, — върнете се в хангара.

Това беше обикновеното въздушнотранспортно командване. Защо се месеха, по дяволите?

— Моля?

— Имаме нови заповеди, сър. Всички ТиАр трябва да бъдат приземени незабавно.

Президентът беше отменил операцията. Чарлз се задейства с характерната си бързина и решителност — веднага издигна ТиАр. За някакви си трийсет секунди самолетът стана абсолютно непроницаем за радарите, за визуално наблюдение и за всички други способи за откриване.

Невероятно, но мобилният му телефон позвъня. За миг се вбеси. Гласовете в ТиАр бяха приглушени, но ако от „Андрюс“ бяха сложили звукови сензори, можеха да прехванат това иззвъняване. Извади телефона от джоба си и се обади.

— Чарлз, ще ме арестуват — каза Ворона. — Той ни задържа — всички.

Чарлз мислеше бързо. Внезапно го осени как точно да овладее ситуацията.

— Джон, запази самообладание. Имаш ли кодовете за линейния импулсен усилвател?

— Да, но всеки миг ще разбият вратата.

— Продиктувай ми ги.

— Това не е сигурна линия, това е…

— Направи го!

— Кодът за деня е Браво Чарли Зиро Гремлин, после едно девет едно в шест три осем наносекундната времева поредица.

Връзката прекъсна. Добре, следващото му действие беше да активира сигурната връзка. Отдалечаваше се от базата с максималната скорост на триъгълника — 512 километра в час.

— Майк?

Изчака. Майк не отговаряше. Може би не беше на борда на самолета.

Реши, че трябва да се довери на Майк да свърши своята част от работата. Най-важната му задача сега беше да спаси Тръста.

Триъгълникът беше богато снабден с комуникационни устройства. Всъщност Чарлз щеше да има цяла подсистема от контролиращи устройства за ориентирането на линейния импулсен усилвател веднага щом се разположеше на позиция.

По този начин триъгълникът можеше да е наблизо, да наблюдава ефекта от насочените импулси, които изпращаше сателитът, и да прави леки настройки на силата и ъгъла, като остава напълно незасегнат от земетресенията само на няколко метра под него.

Чарлз влезе в упътването за командите и започна да ги чете.

Високо над главата му ракетните двигатели на линейния импулсен усилвател се включиха отново — задаваните команди активираха сателита. Чарлз нямаше представа, че сивите са саботирали предишното му използване, но това беше без значение, защото сега сателитът щеше да се насочи към новите си координати, където и да се намираше. Докато той работеше, дългата черна носова част на спътника се плъзна обратно от синьото на океана към кафявите очертания на сушата. Спря за миг, после с малки тласъци на помощните мотори започна да се движи, сякаш дебнеше нещо.

Когато отдолу се появи град, движението спря.

В триъгълника Чарлз наблюдаваше един от екраните. Натисна няколко бутона и образът се изчисти. Увеличи още веднъж и образът стана съвсем ясен: беше насочил линейния усилвател право към Вашингтон.

Зави и се насочи към забранената за полети зона на Вашингтон.

В зърнения силоз трима души, облечени в сребристи защитни костюми и с шлемове и ръкавици, обикаляха внимателно просторното помещение. Никой отвън не подозираше за присъствието на полковник Лангфорд и малкия му специален отряд.

Доктор Симпсън му се беше обадил, докато наближаваха града.