Уитли Стрийбър - Сивите

Крю го хвана за лявото ухо и дръпна. За миг нищо не се случи. Той задърпа с всички сили. Уилкис изрева през оголените си зъби. Главата му се наклони на една страна, бавно, бавно. На Крю вече му причерняваше — непрогледна топла тъмнина.

На осем хиляди мили оттам, в Кайро, пирамидите се издигаха под обгърнатото в смог нощно небе. Градът тътнеше — стремглав поток от светлини и шумове. Злокобен чакал, който обитаваше покрайнините на близките коптори, вдигна глава, наостри уши и зави. Кучетата в блоковете, обграждащи комплекса на пирамидите, започнаха да се разхождат нервно. Възрастен мъж, който наглеждаше опушена газова печка, спря, погледна нагоре, после извади стълба и се качи на покрива си.

Крю изрита Уилкис толкова силно, че той отхвърча във въздуха. Падна тежко, но се претърколи, скочи със смущаваща гъвкавост и пак изчезна в прахоляка. Крю жадно гълташе въздух. Гърлото му беше отчасти смазано, но все още можеше да диша. Изключи болката от съзнанието си, доколкото можа, и съсредоточи вниманието си върху сърцето си. Зачака, наблюдаваше праха за движение, повтаряше си настойчиво, че няма да умре тук.

Започна да му се струва, че тишината, която го обгръща, е тишината на смъртта. Значи беше спечелил. Видя последен лъч светлина да пропълзява по пода, слънчева светлина, която превърна пшениченото брашно в злато. Миризмата тук, сухият, неуловимо сладък аромат на зърно, му напомняше за дома.

Затвори очи и се съсредоточи върху събирането на достатъчно сила, за да се измъкне. И след секунди долови дишане. Съвсем близо.

Уилкис го блъсна в лицето толкова силно, че пред очите му избухнаха светлини, последвани от странна тъмнина. Опита се да вдигне дясната си ръка, но тя не му се подчини.

Пръстите отново се сключиха около врата му, този път с невероятна сила. Със зловещо изхрущяване трахеята му се пречупи.

В този миг в Кайро побеснелите кучета завиха, чакалите залаяха и затичаха в кръг, а възрастният мъж, облечен в бели одежди и с фес, кръстоса ръце на гърдите си с жест, който фараоните биха познали, и се поклони към пирамидите.

Близо до гробницата на Хуфу един от пазачите вдигна поглед от горящия до него мангал, намръщи се и повика колегата си. И двамата се обърнаха към пирамидата. Видяха по протежение на едната й страна да избликват чисто бели искри. Сякаш откъснала се от гърлото на самата Земя, вибрираща мелодия разтърси двамата мъже отвътре.

Те побягнаха.

Крю беше мъртъв. Все още се движеше, но нищо не можеше да му помогне да диша. Майк го наблюдаваше, усмихваше се като човек, наслаждаващ се на завършеното си творение.

Жаждата за въздух на Крю нарасна. Мислите му бяха далечни и нереални. Мъчението на задушаването го подлудяваше, сфинктерът му се отпусна и съдържанието на червата му потече по краката му, тялото му се затърчи в агония.

Майк го ритна толкова силно, че му прекърши врата. Погледна проснатото тяло, после го побутна с обувката си, за да потвърди очевидното.

Отиде до вратата, отвори я, после извади две шишенца. Едното се беше пропукало и сълзеше. Той внимателно събра гъстата течност в шепа. Изсипа тъмночервеното съдържание на другото шишенце на пода — малка купчинка кристали.

После изля глицерина от шепата си върху калиевия перманганат, излезе през вратата и изчезна.

Докато плаваше сред древните извивки на земята, Крю не чувстваше абсолютно нищо. Обективно разбираше, че е умрял, но това вече нямаше значение.

В Кайро пирамидите пулсираха със синя светлина. Хората излизаха на покривите на къщите си, спираха колите по улиците, взираха се в нощното чудо. Кучетата виеха диво, чакалите лаеха, камилите ревяха, а конете тръснаха гриви.

Крю знаеше, че е достигнал мястото на въздигането, усети топлината му да го обгръща. Цялата болка се стопи, както и споменът за болката.

Туристът, подкупил пазачите да го пуснат да прекара нощта в царската погребална камера, стреснато скочи от саркофага, който започна да се изпълва с изгаряща топлина.

Възрастният мъж се въртеше в кръгове в екстаз, танцуваше танц, който се предаваше от поколение на поколение, не сред арабските нашественици в Египет, но в тайните суфитски традиции, извлечени от древната религия, тайната наука, която за последно беше изпращала души отвъд бездната на космоса, когато Ехнатон и Нефертити се бяха завърнали у дома.

Светлина, толкова ослепителна, че удави блясъка на самия Кайро, изпълни въздуха. Камъните на пирамидата заблестяха така, сякаш бяха запалени отвътре.