Уитли Стрийбър - Сивите

На двайсет и пет хиляди мили височина се случваше събитие, което — стига да им беше известно — би приковало вниманието на всеки мъж, жена и дете на Земята. Към голям сложен сателит, напълно черен, но видим под безмилостната слънчева светлина, се приближаваше малък яйцевиден обект. Обектът грееше в сребърно, но не беше онова, което изглеждаше на пръв поглед — малък космически кораб. Нещото проблесна, промени се в много по-сложна форма, увисна до сателита и плавно се свърза с края, който беше обърнат към Земята.

В сателита се включиха релета и по повърхността му се отвориха малки отверстия. Ракетните двигатели избълваха огън. Ориентацията на сателита се измести от заснежения център на Съединените щати към линията, където сушата свършваше и започваха водите на Атлантическия океан. После той продължи над океана, далеч от място, където би могъл да нанесе някакви щети.

Обектът се отдели от сателита, отново стана овален и се отдалечи.

Луис Крю дишаше по-тежко, отколкото му се искаше, много по-тежко. Земният въздух имаше половин процент по-малко кислород от този в родния му свят, но тази разлика имаше осезаем ефект. Освен това дробовете му не бяха свикнали със замърсяването тук и с годините състоянието им се беше влошавало. Сега горяха и хриптяха — беше тичал с всички сили. Знаеше, че Уилкис е дошъл тук преди половин час. Момчетата от Планината се бяха обадили рано сутринта да потвърдят, че колата на Уилкис е идентифицирана — взето под наем волво — и за десетина минути я бяха локализирали със сателита. От този момент всяко негово движение се следеше.

Но защо, по дяволите, той се намираше в силоз за зърно? Луис се беше опитал да разбере, но не проумяваше, а това го плашеше. Влезе, спря да си поеме дъх… и видя Уилкис да се спуска надолу по една рампа.

Крю се мъчеше да успокои дишането си: съсредоточи енергията си в слънчевия сплит, после я освободи и скочи напред, към Уилкис.

Хвана се за рампата, усети я как се разтресе. Чу как затрака. Уилкис го наблюдаваше от другия край, предпазлив, готов…

А после разтърси яростно рампата… и тя пропадна под краката на Крю. Той полетя надолу и падна по гръб.

Рампата нямаше да поддаде така, освен ако Уилкис не я беше повредил. Оказа се клопка и Луис беше попаднал в нея. Уилкис плавно скочи долу.

Деляха ги само няколко метра. Крю лежеше по гръб и се мъчеше да си поеме дъх.

Уилкис се хвърли към него. Луис успя да се претърколи и се изправи. Полковникът залитна, разтърси глава и се скри, изчезна в сивкавия прах, който изпълваше огромната зала.

Това беше краят. Луис знаеше, че ще го застрелят, просто нямаше какво друго да се случи — беше загубил. Зае воинска стойка, с леко разкрачени крака, и се подготви. Взираше се в праха, опитваше се да чуе нещо през подлудяващото тракане на конвейера.

Странно, Майк не стреляше. Но защо? Той беше дошъл тук сам. Нима Майк не беше съобразил това?

— Добре, хора — викна Крю достатъчно силно, за да е сигурен, че Уилкис ще го чуе. — Ако падна, стреляйте на месо.

От лявата му страна имаше четири големи елеватора, високи по двайсетина метра и с диаметър десет. Отдясно и високо над главата му се намираше разпределителната система на силоза, огромен механизъм от скрипци и вериги, направляващи кофите на конвейера, който се издигаше на височина двадесет и три метра и можеше да се насочи към всеки от елеваторите. По-нататък бе кабината, в която се намираше системата за управление на силоза. Конвейерът работеше. По каква причина, не беше ясно.

Много внимателно Крю започна да се обръща. Ако Уилкис не предприемеше нещо, щеше да тръгне към вратата, през която беше влязъл. Прахът щеше да го скрие, също както бе скрил противника му. Беше бърз и имаше шанс да успее.

Навлезе по-дълбоко в пътя на воина и засъбира енергията покрай гръбнака си. Имаше пистолет — в страничния си джоб, — но силозът за зърно беше умен избор: не можеше да се види нищо на повече от метър.

Майк сигурно беше наясно, че колкото по-дълго изчаква, толкова по-големи стават шансовете на Крю за бягство.

И в следващия миг го видя, съвсем наблизо. Очите на Уилкис бяха гибелни, проблясващи, твърди като камък.

Крю се хвърли срещу него, замахна с юмрук. Ударът попадна в лицето на Майк и го отхвърли назад. Но той се изправи и преди Луис да разбере какво става, ръцете на Уилкис се сключиха около врата му. Пръстите му сякаш бяха железни кабели, стягаха се около врата му, лишаваха го от въздух. Уилкис сигурно го беше видял да се задъхва. Беше атакувал слабото му място.