Уитли Стрийбър - Сивите

— Конър добре ли си? — „Ако е заключено…“

— Добре съм, мамо.

„Не е.“

— Влизам.

— Мамо, на тоалетната чиния съм.

— О, за Бога, аз съм ти майка!

Дръжката се превъртя и в отблясъка на месинга той видя хора да се движат в ярко осветени стаи. Погледът му се фокусира и внезапно той се озова в една от стаите. Келтънови бяха там и беснееха, биеха се и крещяха, и се блъскаха като животни. Картини падаха от стените, а кучето им се беше извило в безумните си опити да се изпохапе… После майка му влезе и клекна до него на пода, където беше паднал, и видя момче, което вървеше по пътека, оградена от разцъфващи дървета и огряна от златната слънчева светлина. И разбра какво го е запратило на пода, каква мъка. Това беше пътеката, която водеше към земята на мъртвите.

— Мамо — прошепна той. — В опасност съм.

Тя го притисна към гърдите си и Конър разбра, че е видял нещо, което ще се случи скоро, когато слънцето се спусне в небето и голите дървета се разтреперят под напора на вятъра — тогава всички на Оук Роуд, той и майка му, и баща му, и Поли и Келтънови, всички, дори животните — всички, които живееха тук — щяха да се срещнат със смъртта.

— Успяха — каза Луис Крю. — Наблюдавах края, после занесох момчето в стаята му.

— Кога? — попита Роб Лангфорд.

— Нощес, точно в два. Вложиха съдържанието на Адам в детето. Изглежда, всичко е минало добре.

— Значи Адам е умрял? — попита Лорън.

Крю долови тъгата й.

— С Адам ви очаква дълго бъдеще. Ще го откриеш в Конър. Ще изглежда като сянка, предполагам, нещо като да видиш духа на родителя в детето му.

— Но той… той там ли е?

— Адам е мъртъв. Това, което е в Конър, е неговото познание и структурите на съзнанието му.

— Значи моят приятел е мъртъв!

— Не мисля, че имате дума, с която да опишете състоянието му. Той не е жив. Не е обладал Конър, отдал му се е. Но толкова много от него е запазено вътре, от неговата личност, неговото същество, неговата — ами, същност, предполагам, е най-близката дума, — че когато си с Конър, ще усещаш, че си също така и с приятеля си.

— Това утешение ли е?

— В известен смисъл.

— Тогава ще го приема… но какво означава това за Конър? Какво преживява той? Стори ми се изключително напрегнато дете.

— Мисля, че е объркан и уплашен. Ще се сдобие със сили, които няма да разбира, и това наистина ще го сащиса. Знание, което сякаш не идва отникъде. Ще е страшно натоварващо. Цялото семейство ще е подложено на този стрес. Невероятен стрес. Възможни са психически сривове.

— Дали сивите са предвидили това? — попита Роб.

— Трудно е да се каже. Ти как мислиш, Лорън? Доколко се простира разбирането на сивите за човешкото съзнание?

Тя се замисли за годините, които беше прекарала с Адам, спомни си какви големи трудности бяха възниквали при общуването им.

— Всичко е възможно. Моята прогноза е, че той ще се срине.

— Значи трябва да му помогнеш да запази здравия си разум. С теб би трябвало да общува лесно… но във всеки друг ум, до който се докосне, ще открива страх. — Крю си погледна часовника. — Проведох кратък разговор с доктор Джефърс тази сутрин. Освен ако тази извънземна сензация не отшуми бързо, Конър ще има доста неприятни изживявания. — Включи телевизора. — Това момче трябва да получи възможност да израсне на спокойствие.

Беше местният канал, на екрана се появи доктор Джефърс, примигваше срещу светлината като объркана къртица. Предаването бе посветено на материала, станал известен в медиите като „Записът от Оук Роуд“. Пускаха го по Си Ен Ен и „Фокс“, дори по Ей Би Си и Би Би Си. Имаше го и на много места в интернет, разбира се.

Дан седеше пред телевизора и гледаше местните новини. След обаждането на Крис веднага се беше прибрал вкъщи, за да го види. Крис беше споменал, че появата му ще е голяма изненада, но сега Дан не можеше да повярва на очите си — добрият му приятел лъжеше по телевизията съвсем безсрамно. Каналът можеше да е на местна телевизия, предаването — забутано в три следобед, но информацията щеше да се подеме и разпространи по целия свят. Медиите отдавна се бяха посветили на каузата да докажат, че сивите са измислица. Не им беше харесало да им показват, че грешат, с излъчването на видеозаписа на Келтънови. Реакцията им щеше да е яростна.

Техният скъп Крис се беше превърнал в авторитетния им глас и лъжеше. Това накара Дан да изпита и огромна завист, но поне можеше успешно да потисне това чувство; в този случай — поне сравнително успешно.