Робърт Силвърбърг - Зной в полунощ

Когато Карпинтър се яви, в помещението имаше само двама души: председателстващият с ирландското име и андроидоподобната чиновничка. Карпинтър се учуди къде е Тедеско, който би трябвало да го представлява от страна на „Самурай индъстрис“. Да не би да ползваше почивен ден заради дъжда.

О’Брайън, О’Рейли, О’Лиъри обяви с чукчето началото на заседанието. Този път Карпинтър се постара да запомни името му. О’Рейли. Да, О’Рейли.

— Възразявам — обяви моментално Карпинтър. — Моят адвокат не присъства.

— Адвокат? Тук няма адвокати.

— Господин Тедеско от „Самурай“. Моят представител. Трябваше да присъства днес.

О’Рейли погледна към чиновничката.

— Господин Тедеско е подал споразумение за известяване.

— Какво е подал? — попита Карпинтър.

— Молба да отсъства днес и да получи допълнително копие от днешното заседание. По-късно ще приложи писмени уточнения, ако намери за необходимо — поясни О’Рейли.

— И какво? Днес ще бъда сам, така ли?

— Да почваме — каза невъзмутимо председателстващият. — Пристъпваме към разглеждане на следните веществени доказателства…

— Един момент! Настоявам за правото си на подходящ представител!

О’Рейли хвърли леден поглед към Карпинтър.

— Вие разполагате с подходящ представител, капитан Карпинтър, на който ще бъде предоставено правото да представи надлежните уточнения, както му е редът. Въздържайте се от по-нататъшни избухвания, ако обичате. Пристъпваме към разглеждане на следните веществени доказателства…

Карпинтър втренчи мрачен поглед в закачения на единия край на продълговатото помещение монитор, върху който се появи веществено доказателство А. Показанията на офицера по поддръжка и експлоатация Ренет, която описа посещението си на „Каламари Мару“ в компанията на капитан Карпинтър. Кратко и ясно Ренет нахвърли обстоятелствата на борда на риболовния кораб, свалените и приспани офицери, изявленията на метежничката Ковалчик. Описанието й се стори на Карпинтър доста обективно и не го злепоставяше по никакъв начин. Появи се веществено доказателство Б: изложението на навигатор Хичкок, който разказа как движенията на прикачения в бурния океан айсберг са наводнили неочаквано риболовния кораб, как трите лодки са тръгнали към „Тонопа Мару“, за да търсят помощ, и как капитан Карпинтър е заповядал на екипажа да изостави корабокрушенците и да се отправи за Сан Франциско. Думите му прозвучаха доста зловещо дори в ушите на Карпинтър, но в никакъв случай не можеше да каже, че Хичкок беше изопачил нещо. Тъкмо това се беше случило.

Предположи, че сега ще пуснат показанията на Каски и Наката. Вероятно след това щяха да му дадат възможност да говори в своя защита — да обясни сложността на ситуацията, ограничената вместимост на неговия кораб и недостатъчните запаси от продоволствия и серум и да докаже, че в този решителен момент е предпочел да спаси живота на своя екипаж за сметка на другите. Беше взел решение да заяви, че се разкайва за това, че е изоставил корабокрушенците, и дълбоко съжалява, че обстоятелствата са го принудили да постъпи по такъв начин, но се надява да бъде оправдан за този свой избор и заради объркването си, поради което е пропуснал да направи необходимия рапорт. Дали Тедеско щеше да одобри позата му на разкаяние? Може би не: от юридическа гледна точка това може би беше проява на слабост. По дяволите Тедеско. Да беше се появил, за да го посъветва как да постъпи.

Все пак се нуждаеше от нещо, което да му вдъхне увереност. В съзнанието му изникнаха думите на Роудс:

„Компанията ще те защити. «Самурай» няма да направят публично достояние факта, че един от корабите им е оставил толкова корабокрушенци да загинат — тъй че ще уредят някак си нещата със съда и обвиненията ще бъдат отхвърлени, след което цялата работа ще бъде потулена, а тебе тихомълком ще те върнат в Метеорологичната служба или някъде другаде.

Ще погребат цялата история, все едно никога нищо не се е случвало.

Сигурен съм, Пол.

Сигурен съм, Пол.

Сигурен съм, Пол.“

— Веществено доказателство В — обяви О’Рейли. — Изявление на капитан Ковалчик.

„Какво?“

Да, нямаше съмнение — на екрана се появи именно нейното каменно лице с вцепенен поглед. Значи все пак не беше загинала в своята лодка. Не, не — ето я, жива и намръщена, да разказва за ужасните преживявания в открития океан, за лишенията и страданията и как са били спасени накрая от патрулиращ кораб. Половината от хората й загинали. И всичко това, защото капитанът на „самурайския“ ледовлекач не си е мръднал пръста, за да ги спаси.