Робърт Силвърбърг - Зной в полунощ

— Както ти казах — продължи Фаркас, — това е информация от трета ръка, но си помислих, че не е излишно да ти съобщя, че историята се обсъжда тук-там.

— Да. Никак не е излишно. Макар да знам още някои работи. Калифорнийците и техните планове са не само реални, но някакви хора наскоро са посетили Валпарайсо Нуево, за да огледат положението на място.

— Сигурен ли си?

— Информация от трета ръка — също като твоята. Лично аз не съм ги виждал. Но знаем, че са били тук. Опитваме се да ги открием, но имаме известни затруднения. Вероятно са се върнали на Земята. Не ни остава друго, освен да дебнем кога ще се появят отново.

— В такъв случай ти знаеш повече от мен. Съжалявам, че ти изгубих времето, Емилио.

— Винаги ми е приятно да те чуя, Виктор.

— Ще ти се обадя, ако науча нещо по-определено.

— Моля те — каза Олмо.

Може би сега беше моментът да се обади в Ню Киото и да предостави информацията на по-високите инстанции. Фаркас обмисли въпроса от всички страни и реши да не бърза. Щом като не се беше родил японец, единственият начин да си осигури по-високо ниво в стълбицата беше да поеме инициативата в ситуации, които изискваха смелост и решителност, и да свали картите чак когато натрупа достатъчно козове.

Засега предпочете да се наспи. Когато се събуди на другата сутрин, ситуацията му се беше прояснила. Преди да излезе за закуска, набра номера на стаята, която Йоланда споделяше с Енрон.

Тъмната гладка колона на Мешорам Енрон се появи на монитора.

— Йоланда не е в стаята — припряно заяви Енрон, без да крие враждебното си отношение. — Слезе във фитнес-центъра.

— Чудесно. Исках да говорим двамата.

— Да?

— Трябва да се видим. Останаха някои неясни моменти, които бих искал да уточним.

Енрон май се двоумеше. Но стъклената му повърхност остана непроменена: Фаркас не можа да надникне в онова, което ставаше в мозъка му. Имаше великолепна защита. Образът в монитора не показа никакви колебания в излъчванията на Енрон. За да усети такива нюанси, беше му необходим пряк контакт.

— Мислим да пътуваме към Земята днес следобед или с първата совалка утре.

— Значи разполагаме с достатъчно време, не съм ли прав?

— Важно е, казваш?

— Много.

— Нещо във връзка с Йоланда ли?

— Ни най-малко. Тя е чудесна жена, но ти и аз имаме да обсъждаме по-важни неща от това, кой с кого спи, не е ли така?

Този път Фаркас забеляза, че образът на Енрон рязко се проясни и стана по-ярък.

— Къде искаш да се срещнем?

— Град Ел Мирадор, спица Г — предложи Фаркас първото хрумнало му място. — Кафене „Ла Палома“, на централния площад, след четирийсет и пет минути.

— Дай по-рано.

— В такъв случай след половин час.

Когато Фаркас пристигна пет минути преди уречената среща, Енрон беше вече там. По това време площадът беше спокоен и далеч по-пуст, отколкото в деня, когато Фаркас и Хуанито дойдоха да търсят Ву Фаншуи. Енрон беше седнал на една от предните маси, неподвижен като статуя и без видими признаци на вълнение. Всъщност беше напрегнат като изопната пружина: Фаркас го усети от трийсет крачки.

— Става дума за калифорнийския проект за смяна на правителството — започна със сядането си Фаркас. — Снощи спомена за него.

Енрон не отвърна нищо.

— Каза, че най-добра гаранция за осъществяването му е обединяване на усилията. Мощна корпорация и богата държава, които да осигурят финансирането петдесет на петдесет.

— Продължавай. Излишно е да ми напомняш какво съм казал.

— Добре. Въпросът ми е: това предложение ли е? Готови ли сте за сътрудничество?

Енрон се наведе напрегнат и съсредоточен. Дишането му се ускори, Фаркас разбра, че е улучил копчето.

— Не е изключено — отвърна евреинът. — А вие?

— Напълно е възможно.

— Кое ниво си, Фаркас?

— Девет.

— Не е достатъчно за такива пълномощия.

— Но е достатъчно, за да подготвя почвата.

— Да. Да. Надявам се. И сигурно имаш пълномощия за извършеното по въпроса до този момент.

— Естествено — отговори без колебание Фаркас.

— Необходимо е да се върна на Земята ида говоря с някои хора. Не става въпрос за пълномощия, а за информация. Трябва ми още информация. След което бихме могли да се срещнем и да се договорим. Мога да ти кажа, Фаркас, че именно затова дойдох тук.

— Отлично. Целта ни е една и съща. Това ме радва. Скоро пак ще поговорим.

— Да, много скоро.

Разговорът беше приключил, но никой от двамата не помръдваше. Енрон беше все така напрегнат — дори повече, отколкото в началото. Паузата беше достатъчна, за да сменят темата.