Робърт Силвърбърг - Зной в полунощ

Не. Не. Не. Не.

„Нищо не можех да направя, за да ги спася. Нищо. Нищо. Нищо.“

Трябваше да сменят темата.

— По телефона ми каза — започна Карпинтър, — че си имал неприятности, докато ме нямаше, за които ще ми разкажеш, като се видим.

— Да.

— Е?

— Получих предложение за работа. Веднага след отплаването ти. „Киоцера-Мерк“ ме поканиха в централата си в Уолнът Крийк и имах интервю с някой си Накамура с ниво три. По-студенокръвно човешко същество не би могъл да си представиш. Покани ме да се прехвърля в „К-М“ заедно с целия адаптационен екип. Ще ми отпуснат неограничен кредит за изграждане на нова лаборатория.

— Говорихме за това, преди да тръгна. Беше притеснен от прекаленото надмощие на „Самурай“ поради абсолютния контрол над генетичната съдба на човешката раса. Точно това ти казах и аз: бягай при „Киоцера“ — май даже споменах и името им — и ги направи конкурент на „Самурай“ в адаптационните технологии. Така ще разрушиш генетичния монопол на „Самурай“, който те притесняваше толкова много. Е? Ще го направиш ли?

— Не ме изслуша докрай, Пол. Има замесен един човек на име Ву Фаншуи. Допреди двайсетина години той беше абсолютен гений в генетичните изследвания. Може да се каже, Айнщайн или Исак Нютон в генетиката. Но впоследствие спря да подбира средствата и осъществи отвратителна екпериментална програма в една централноазиатска република, несъобразена и с най-елементарните нравствени норми. Опити с човешки същества. Принудително. Истински кошмар, направо лудост. С тази разлика, че беше съвършено нормален, но абсолютно лишен от нравствени задръжки. Постепенно тези опити станаха публично достояние и според официалните съобщения той се самоуби. Но се оказва, че успешно се е превърнал в жена и е намерил убежище в космоса — на един от сателитите L–5. Повече никой не чу за него.

— И на тебе ти се струва, че започваш да приличаш на някое безнравствено изчадие като този Ву Фан, така ли?

— Нищо такова. Всъщност „Киоцера“ са измъкнали доктор Ву Фаншуи от орбиталното му скривалище — не ме питай как — и сега той работи над тяхната програма за свръхсветлинен космически полет. Очевидно ще се наложи да направят генетична ретрофия на екипажа и тъкмо това ще стори Ву. Когато приключи, според думите на Накамура, ще бъде прехвърлен като консултант в моята изследователска група.

— Този нечестив, но страхотен генетик.

— Айнщайн в генетиката, да. И да работи с мен.

— Но ти така го ненавиждаш, че не би…

— Все още не схващаш — прекъсна го Роудс. — В момента сме все още твърде далеч от решаването на някои от най-големите адаптационни загадки. Амбициозната схема за тотална трансформация на моя младок Ван Влиет е фрашкана с очевидни празноти и той самият го осъзнава. Един мозък от класата на Ву Фаншуи може да реши всички тези проблеми. Включат ли го в екипа, по всяка вероятност ще разполагаме с пълна адаптационна технология за нула време. Което означава, че „Киоцера“ ще се сдобие с генетичния монопол, който се притеснявах да предоставя на „Самурай“.

— И затова смяташ да не приемаш предложението — предположи Карпинтър.

— Все още не знам.

— Не?

— Продължавам да се питам: имам ли право да стоя на пътя на една технология, която би осигурила възможност на човечеството да се справи с надвисналите над главата му проблеми?

Карпинтър знаеше, че този логически парадокс в разсъжденията на Роудс рано или късно ще изскочи на бял свят.

— Невъзможно е да направиш и двете, Ник. От една страна, твърдиш, че не искаш да спъваш прогреса, а преди малко заяви, че си притеснен да предоставиш монопола на…

— Така е. Но повтарям въпроса си. Моят екип заедно с Ву Фаншуи вероятно ще реши проблема за оцеляването. Но моят екип принадлежи на „Самурай“, а Ву принадлежи на „Киоцера“. Ако се съберат, резултатите ще са налице след две-три години. Ако не, никой не може да гарантира решаването на проблема. Въпросът е дали бих искал да бъда основната фигура, от която зависи превръщането на тоталната трансформация в реалност. Или която ще я осуети, или сериозно ще я забави? Зависи изцяло от мен, разбираш ли? И въобще не съм сигурен как трябва да постъпя. Напълно съм объркан, Пол — намръщи се Роудс. — Не за първи път.

— Така е — съгласи се Карпинтър. Познатото объркано изражение върху лицето на Роудс разсея собствените му тревоги. — Не ти е за първи път.

Действителният разпит 442 беше проведен три дни по-късно в същия административен отдел четиринайсет на оукландското пристанище. През тези три дни дъждът не спря нито за момент — непрестанен влудяващ порой от мръсни потоци, които се изливаха върху района на залива. Никой не можеше да каже колко време ще мине, преди железните менгемета на засушаването отново да сграбчат Западното крайбрежие. Магистралите бяха наводнени, по склоновете се срутваха къщи, огромни урви разцепиха хълмовете, а по улиците се носеха кални реки.