Едгар Бъроуз - Боговете на Марс

Тялото и краката бяха симетрични, стъпалата също имаха човешка форма, но бяха чудовищни по размери. От петата до големия пръст бяха дълги цял метър, много плоски и много широки.

Когато съществото дойде съвсем близко, аз открих, че неговите странни движения с ръцете над повърхността на почвата бяха резултат от особения начин на хранене, който се състои в отрязване на нежната растителност с нокти, подобни на бръснач, и във всмукването с двете уста, които лежаха по една в дланта на всяка ръка.

Освен чертите, които описах, животното бе снабдено с масивна опашка, дълга около два метра, съвсем кръгла там, където се съединяваше с тялото, но заострена до едно плоско и тънко острие към края, който се влачеше под прав ъгъл.

Но най-забележителната черта на това странно създание бяха двете мънички негови подобия, всяко около петнадесет сантиметра, висящи по едно от мишците му. Те се крепяха на малко стъбло, което, изглежда, излизаше от върха на главите им до мястото, където се свързваха с тялото на възрастния.

Дали те бяха малките му, или просто бяха части от едно цяло, аз не знаех.

Докато разглеждах фантастичното чудовище, останалите от групата пасяха вече близо до мен и аз забелязах, че прикрепените по-малки индивиди бяха различни по големина — от нещо като малки неразтворени пъпки, три сантиметра в диаметър, през разните стадии на развитие, до напълно и съвършено оформени създания до близо тридесет сантиметра на дължина.

Макар и страшни наглед, аз не знаех дали да се страхувам от тях или не, защото те не изглеждаха особено пригодени за борба, и се приготвих да изляза от скривалището си, за да видя реакцията им при вида на човек. Но веднага се отказах, дочувайки един странен и пронизителен писък, който дойде откъм стръмнините вдясно от мен. Както бях гол и невъоръжен, краят ми би бил бърз и ужасен в ръцете на тези създания, ако бях успял да изляза. Но в момента на писъка всички чудовища се обърнаха към мястото, откъдето дойде писъкът, и в същия миг всеки отделен змиевиден косъм на главите им се изправи отвесно, като че ли бе съзнателен организъм, който вижда или чува. Действително последното се оказа истина, защото тази космата маса върху черепите на растителните хора от Барзум представлява хилядите очи на отвратителните същества — последния остатък от странната раса, израснала от дървото на живота.

Веднага всички очи се обърнаха към един член на групата, голямо същество, което очевидно бе водачът. Странен звук на котешко мъркане се раздаде от устата в дланта на една от ръцете му и той веднага се втурна бързо към стръмнината, последван от останалите.

Тяхната бързина и начин на движение бяха забележителни. Те скачаха на големи скокове от десет до петнадесет метра, почти както прави конгуруто.

Те бързо изчезнаха и тогава ми дойде наум да ги преследвам. Забравяйки всяка предпазливост, аз се понесох през ливадата с крачки и скокове дори по-чудовищни от техните, защото мускулите на един атлетичен земен човек дават забележителни резултати, когато са под влиянието на по-малката гравитация и въздушно налягане на Марс.

Техният път водеше направо към видимия източник на реката в основата на скалите и когато наближих тази точка, аз намерих ливадата осеяна с грамадни камъни, които опустошенията на времето очевидно бяха откъртили от скалите.

Покачих се на грамаден камък и видях, че растителните хора са обградили малка група от пет или шест зелени мъже и жени на Барзум.

Сега вече нямах никакво съмнение, че съм наистина на Марс, защото пред мен бяха членовете на дивите орди, населяващи мъртвите морски дъна и напуснатите градове на тази умираща планета.

Пред мен бяха големите мъже, извисяващи се с цялата внушителност на своя ръст; аз виждах блестящите бели зъби, издадени от техните масивни долни челюсти до точка, близка до центъра на челата им; разположените им встрани изпъкнали очи, с които можеха да гледат във всички посоки, без да обръщат главите си. Виждах техните уши, подобни на пипалата у насекомите, излизащи от върха на челата им, и добавъчната двойка ръце — по средата между раменете и бедрата.

Аз можех да ги позная дори без лъскавата зелена кожа и металните украшения, които отличават племената, защото никъде другаде във вселената няма подобни на тях.

Групата се състоеше от двама мъже и четири жени и техните орнаменти сочеха, че са членове на различни орди — факт, който много ме учуди, понеже различните племена на зелените хора от Барзум са във вечни, смъртни войни и никога (изключение прави само един-единствен исторически случай, когато великият Тарс Таркас от Тарк бе събрал сто и петдесет хиляди зелени бойци от всичките орди за поход срещу осъдения град Зоданга, за да освободи Дея Торис от ръцете на Тан Кодис) не бях виждал зелени марсианци от различни племена, събрани за нещо друго освен за смъртен бой.