Фредерик Пол - Гейтуей I

Мечников изръмжа, но се съгласи да се срещнем в учебната зала. Разбира се, пристигнах преди него. Той надникна, спря се на вратата, огледа се и попита:

— Къде е онази… как й беше името?

— Клара Моинлин ли? В стаята си, спретната, вярна и лъжлива. Като от журнал.

— Хм — той приглади с пръсти мустаците си, които се събираха под брадичката му. — Хайде тогава! Води ме — и добави през рамо, — всъщност тя сигурно ще има по-голяма полза от това, което имам да казвам, отколкото ти.

— Предполагам, че си прав, Дейн — съгласих се аз.

— Хм — двоумеше се той, застанал на една издатина на пода, която представляваше вход към един от учебните кораби, после вдигна рамене, отвори люка и влезе.

Докато слизах след него, се чудех колко общителен и великодушен е станал. Наведен над селекторното табло, той комбинираше цифри за избиране на курс. В ръката си държеше портативен четец на данни, свързан с управляващата компютърна система на Корпорацията. Знаех, че извлича информация от проверени настройки, затова не се изненадах, че лампите светнаха почти веднага. Завъртя колелото за фина настройка и зачака, поглеждайки през рамо към мен, докато цялото табло бе обляно в дразнеща розова светлина.

— Добре — каза Дейн. — Получи се добра, чиста настройка. Сега погледни в долната част на спектъра.

Там видях цветовете на дъгата, от червено до виолетово. Виолетовото беше на дъното, а цветовете се преливаха един в друг без прекъсване с изключение на няколко по-светли или черни линии. Приличаха съвсем на онези, които астрономите наричаха Фраунхоферови линии. На времето, когато единственият инструмент за изучаване на звездите и планетите е бил спектрометърът, Фрауенхоферовите линии са показвали какво представлява източникът на светлина (или онова, което се намира между него и спектроскопа). Какво показваха тези линии обаче един Господ знае.

Господ и, може би, Дейн Мечников. Беше усмихнат и учудващо разговорлив.

— Онази лента от три тъмни линии в синьото — каза той. — Виждаш ли я? Изглежда, че тези линии са свързани със степента на риска на мисията. Най-малкото компютърните разпечатки показват, че когато има шест и повече линии, корабите не се завръщат.

Бях очарован.

— Господи! — извиках аз, като си помислих колко много добри хора бяха загинали, само защото не са знаели това. — Защо не ни казват тези неща в курса?

Отговори сдържано (за него):

— Бродхед, не бъди глупак. Всичко това е съвсем ново, пък и голяма част е само предположение. Но да продължим. Връзката между броя на линиите и степента на риска не е много добра при по-малко от шест линии. Искам да кажа, че ако си мислиш, че всяка допълнителна линия означава още една степен на риск, много се лъжеш. Може би смяташ, че при пет линии процентът на загубите е много голям, докато при липса на такива линии, или най-много три въобще няма риск. Това не е вярно. Най-висока сигурност засега има при една или две линии. При три сигурността също е добра — но има известни загуби. При нула линии загубите са толкова, колкото и при три.

За първи път започнах да мисля, че учените не получават даром пари от Корпорацията.

— Щом е така, защо не пътуваме само по такива курсове, които са безопасни?

— В действителност не сме сигурна, че те наистина са безопасни — отговори Мечников, отново прекалено търпеливо за него. Тонът беше далеч по-безапелационен от думите. — Освен това, когато се използва брониран кораб, могат да се преодолеят далеч по-големи рискове, отколкото с обикновените. И престани с тъпите си въпроси, Бродхед.

— Погледни тук, жълтото. — Той посочи пет светли ленти. — Тези показания, изглежда, гарантират добър успех на мисията. Не се знае какво измерваме с тях — или по-точно, какво са измервали хичиянците, но по отношение на паричното възнаграждение на екипажите съществува доста добра зависимост между броя на линиите с тази честота и парите, които получават екипажите.

— Аууу.

Той продължи, сякаш не бях казал нищо:

— Разбира се, хичиянците не са сложили апарат, който да измерва какво възнаграждение би получил ти или аз. Той сигурно измерва нещо, което никой от нас не знае какво представлява. Може би гъстотата на населението в даден район, или пък технологическото развитие. А може и да е справочник от типа на пътеводителя „Мишлин“, в който е посочено къде може да се намери ресторант категория „лукс“? Така или иначе апаратът съществува. Експедиции с пет жълти линии досега са носили на екипажите финансово възнаграждение средно пет пъти по-голямо от това с две линии и десет пъти по-голямо от повечето други.