Фредерик Пол - Гейтуей I

Е, да, аз самият също усещах миризмата. Не зная как изглежда една залепнала хирургическа превръзка, но свалянето й е много болезнено. Обещах, че ще отида в болницата, а после, за да я накажа, не си довърших закуската за сто долара с пресен ананас и прочие. Тя също, да накаже мен, започна да изхвърля нещата ми от нейните шкафчета, за да освободи място за вещите си от сака. Беше съвсем естествено да реагирам, което и сторих.

— Не прави това, скъпа. Колкото и да те обичам, смятам, че поне за известно време е по-добре да се върна в собствената си стая.

Тя се протегна и ме потупа по ръката.

— Ще се чувствам много самотна. Свикнала съм, когато се събудя, да те виждам до себе си. От друга страна…

— На връщане от болницата ще си взема нещата — успокоих я аз. Разговорът не беше от най-приятните. Не ми се щеше да продължаваме. Беше от онези конфликти между мъж и жена, които се опитвам винаги, когато е възможно, да отдам на предмензисна напрегнатост. Обичах теорията, но за нещастие в този случай добре разбирах, че вината не беше в Клара, а своята вина не можех да видя.

В болницата ме накараха да чакам повече от час, а после манипулациите бяха страшно болезнени. Кръвта ми шуртеше като на заклано прасе по ризата, по панталоните, а докато вадеха онази безкрайно дълга памучна марля, която Хам Тайе беше напъхал в носа ми, за да спре кръвта, имах чувството, че късат живо месо. Ревях с всичка сила. Дребната японка, която работеше като приходящ помощник-лекар, се държеше доста грубо.

— Я млъкни — кресна ми тя. — Пищиш също като онзи, лудия, дето се върна вчера и се самоуби. Пищя цял час.

Направих й знак да се махне и поставих ръка на носа си, да спра кръвта. Алармената ми система задейства.

— Какво? Искам да кажа, как се казваше?

Отмести ръката ми и заровичка в носа.

— Не зная. О, я чакай, ти не беше ли от същия онзи кораб, с лошия късмет?

— Това се опитвам да разбера. Онзи, лудия, не се ли казваше Сам Кахан?

Изведнъж стана по-човечна.

— Съжалявам, скъпи — отговори тя. — Мисля, че така се казваше. Отишли да му сложат успокоителна инжекция, а той грабнал спринцовката от лекаря и… се промушил в сърцето.

Беше наистина кошмарен ден.

Накрая ми сложи катетър.

— Сега ще ти направя една малка превръзка — каза тя. — Утре можеш внимателно сам да си я свалиш. В случай че започне отново да кърви, довлечи се при нас.

———————————————

Д-р Асмениън. Естествено, ако съберете достатъчно данни за нова звезда и особено за супернова, ще получите много. Имам предвид данни от протичането на самите процеси, По-късните данни не са толкова ценни. И винаги търсете собственото слънце, а когато го откриете, направете всички възможни записи на всички честоти, непосредствено около него — чак до, във всеки случай не по-малко от пет градуса във всяка посока.

Въпрос. Защо е необходимо, Дани?

Д-р Асмениън. Може би ще се намирате откъм далечната страна на слънцето, от нещо подобно на звездата Тихо, или съзвездието Рак, или нещо, което е останало от 1054 супернови звезди в зодиакалното съзвездие Телец. А може да се случи и да направите снимка на звезда, непосредствено преди нейното избухване. Това наистина ще бъде ценно. За такова нещо ще получите направо, може би петдесет или сто хиляди.

———————————————

Пусна ме да си вървя, целия окървавен, като клан с брадва. Наминах при Клара да си сменя дрехите и денят продължи така, както бе започнал.

— Скапан близнак — озъби ми се тя. — Следващия път ще летя с телец, като онзи приятел, Мечников.

— Какво има, Клара?

— Дадоха ни премията. Дванайсет хиляди и петстотин. Господи! Та това е по-малко дори от бакшиша, който давам на домашната си прислужница!

— Откъде знаеш? — Вече бях разделил 12,500 долара на пет и в следващия миг си помислих, дали при съществуващите обстоятелства вместо на пет, няма да делят на четири.

— Съобщиха преди десет минути по пиезофона. Божичко! По-тежка мисия не съм имала? И какво получавам? Колкото за един чип в казиното. — Тогава видя окървавената ми риза и поомекна. — Вината не е твоя, Боб, но всички от зодия близнаци са нерешителни. Трябваше да съобразя. Чакай да видя дали има чисти дрехи.

Изчаках да ми намери дрехи, но не останах. Събрах си багажа и се отправих към проходната шахта, оставих нещата си в регистратурата и наех предишната си стая, заедно с един техен телефон. Когато Клара спомена името на Мечников, си спомних, че щях нещо да го питам.