Фредерик Пол - Гейтуей I

— Добре — отговорих аз. — Браво! Слушай първата команда: Кажи ми необходимите ми други команди.

— Не мога, Боб.

— Трябва. Нима мислиш, че не трябва?

— Отказвам да изпълня командата ти. Боб. Аз просто не зная каква е онази друга команда.

— Глупости! — изкрещявам аз. — Как ще я изпълниш, ако не я знаеш?

— Точно това правя, Боб. Или — винаги бащински, винаги търпеливо, — за да ти отговоря по-пълно, всеки бит от командата инициира последователност от команди, която, като бъде завършена, инициира друга област от командата. Технически казано, всеки ключ задейства верига от свързани помежду си ключове, която пък задейства други ключове.

— Нахалник! — изругавам аз. Кипя от гняв. — Тогава какво всъщност мога да контролирам, Зигфрид?

— Ти можеш да ми заповядаш да ти съобщя цялата информация, която притежавам.

— Какъв е принципът? — Поглеждам часовника си и с раздразнение разбирам, че нямам много време за тази игра. Имам само около десет минути. — Значи ли това, че мога да те накарам да ми говориш на френски?

— Oui, Robert, d’accord. Que voulez-vous? (Да, Робер, съгласен съм. Какво желаете) — отговаря той на изискан френски език.

— Или на руски — една минутка, пробвам напосоки аз, — имам предвид с дълбок бас като на певец от Болшой театър?

Сякаш от дъното на дълбока пещера прозвучава:

— Да, гаспадин.

— И ще ми кажеш всичко, което знаеш за мен?

— Да, гаспадин.

— На английски, дявол да те вземе!

— Да.

— Или пък за други пациенти?

— Да.

Хм, звучи забавно.

— И кои са тези твои „щастливи“ пациенти, скъпи Зигфрид? Покажи ми списъка — в гласа ми прозвучава собствената ми низост.

———————————————

БЕЗБОЛЕЗНЕНО ЗЪБОЛЕЧЕНИЕ, заплащане по договаряне, извършва всякакви стоматологически услуги. Информация на 87–579.

НЕПРИМИРИМИ НЕПУШАЧИ във вашия екипаж? Аз съм единствен агент на Гейтуей за покривалата „Поглъщане на пушек“, които позволяват да изпитвате удоволствието от пушене, без да има пушек, който да дразни непушачите от екипажа. За демонстрации обадете се на телефон 87–196.

———————————————

— Понеделник, девет часа — започва той послушно, — Ян Лиевски. Десет нула нула, Марио Латерани. Единайсет нула нула, Джулия Лаудън Мартин. Дванайсет…

— За нея — прекъсвам го аз, — разкажи ми за нея.

— Джулия Лаудън Мартин е изпратена от болницата „Кингс Саунти Дженерал“, където е била лекувана амбулаторно от алкохолизъм. В епикризата са отбелязани три опита за самоубийство с последваща депресия преди петдесет и три години. При мен е на лечение за…

— Една минутка — казвам аз, прибавям фертилната възраст към петдесет и три години, след което отбелязвам: — Не съм много сигурен, че се интересувам от Джулия. Можеш ли да ми опишеш как изглежда?

— Мога да ти покажа холоснимка, Боб.

— Още по-добре. — В приглушената светлина се появява неясно очертание, а после в ъгъла на стаята виждам дребна черна дама да лежи на постелка — моята постелка! Тя говори бавно и без особен интерес на някой, който може да я разбере. Не чувам какво казва, пък и не ме интересува особено много.

— Продължавай — нареждам му аз, — и когато казваш имена на твои пациенти, показвай ми ги.

— Дванайсет нула нула, Лорне Шофийлд. — Със свити от артрит пръсти като нокти на граблива птица, хванал се за главата. — Тринайсет нула нула, Френсиз Асвтрит. — Младо момиче в предпубертетна възраст. — Четиринайсет нула нула…

Оставям го да продължи до края на понеделник и половината от вторник. Не съм знаел, че е така плътно натоварен. Той обаче е машина. Не се уморява. Един-двама от пациентите изглеждат интересни, но няма нито един, когото познавам, или такъв, макар и непознат, който да изглежда по-интересен от Ивете, Дона, С.Я. или около дузина други.

— Засега можеш да спреш — заповядвам аз.

Не е толкова интересно, колкото очаквах.

Плюс това времето ми изтича.

— Предполагам, че тази игра можем да играем винаги, когато пожелаем — отбелязвам аз. — А сега да поговорим за мен.

— Какво искаш да покажа за теб самия. Боб?

— Онова, което обикновено криеш от мен. Диагнози. Прогнози. Общи бележки по моя случай. Що за човек смяташ че съм?

Чува се отново глас: "Робинете Стетлей Бродхед проявява симптоми на умерена депресия, резултат на активен начин на живот. Като основание за психиатрична помощ е посочена депресия и дизориентация. Има подчертано чувство за вина и селективна афазия на съзнателно ниво около няколко случки в неговия живот, които се явяват като символи в съня. Половата му потентност е сравнително ниска. Отношенията му с жените са най-общо неудовлетворителни, макар че психосексуалната му ориентация е предимно хетеросексуална в осемнайсетия проценетил…