Фредерик Пол - Гейтуей I

Успявам да преодолея желанието си да скоча, да ударя с юмрук ухиленото му тъпо лице и завинаги да се махна от тази бърлога. Изчаква ме да се успокоя. След малко изревавам:

— Слушам ги, Зигфрид, старо плямпало такова! Само това правя. Слушам. Искам да ми кажат, че ме обичат. Дори искам да ми кажат, че не ме мразят. Да ми го кажат от сърце. Толкова съсредоточено слушам, че дори не чувам, когато някой ме помоли да му подам солницата.

Зигфрид замълчава. Чувствам се така, сякаш всеки миг ще се пръсна. После той отбелязва възхитено:

— Така хубаво изрази всичко, Роби. Но действително бих желал…

— Млъкни, Зигфрид! — изкрещявам вбесен аз и свалям ремъците. — И престани да ме наричаш Роби! Наричаш ме така, когато смяташ, че се държа детински, но аз не съм дете!

— Това не е съвсем…

— Казах ти да млъкнеш! — Скочих от постелката, грабнах си сака и извадих бележката, която ми бе дала С.Я. след онова пиене и след цялото онова време прекарано в леглото. — Зигфрид — озъбвам се аз, — доста те търпях. Сега е мой ред!

Навлязохме в нормалното пространство и включихме двигателите на обслужващия модул. Корабът се завъртя около надлъжната си ос и през люка видяхме Гейтуей — неравно, крушообразно петно с антрацитено черни плюски и синкаво блещукане. Бяхме четирима. Седяхме и чакахме почти един час, докато най-сетне усетихме вибрации, които показваха, че бяхме акостирали.

Клара въздъхна с облекчение. Хам започна бавно да сваля предпазния колан. Дред гледаше разсеяно през люка, макар че освен Сириус и Орион нищо друго интересно не се виждаше. Докато ги гледах, си мислех, че за екипа следователи гледката ще е по-неприятна от онази, която бях видял някога, когато бях още заек. Поопипах леко носа си. Много ме болеше, но преди всичко страшно вонеше. Тази смрад беше с мене, до собствения ми орган за обоняние и от нея нямаше никакво спасение.

———————————————

Д-р Асмениън. Навярно всички знаете как изглежда диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел. Ако попаднете в звезден куп или другаде, където има компактна маса звезди, заслужава да се направи такава диаграма. Също така следете за необичайни спектрални класове. За диаграми на флуор, галий или калций няма да получите нито цент. Такива имаме достатъчно. Но ако се случите в орбита около бяла звезда-джудже или много късна червена звезда-гигант, направете записи на всички ленти, които имате. Заслужава да се направи изследване също за кислород и бор; дори и звездата да не е главна. Ако пък сте с брониран петместен кораб в ниска орбита около ярка звезда от клас „О“ и успеете да донесете данни за нея, сигурно ще получите най-малко двеста хиляди долара.

Въпрос. Защо?

Д-р Асмениън. Какво защо?

Въпрос. Защо ще получим премия само ако сме в брониран петместен кораб?

Д-р Асмениън. Защото ако не сте в такъв кораб няма да се върнете.

———————————————

Чухме как се отварят люковете, как влизат следователите, а после чухме смутените им гласове на два или три различни езика, когато видяха Сам Кахан в обслужващия модул. Клара се размърда неспокойно.

— Можем ли и ние да излезем? — обърна се тя към един от следователите и се заизкачва към люка. Той отново беше отгоре.

Един от тях подаде глава през люка и възкликна:

— Ау, та вие сте още живи! Пък ние се чудехме. — После ни огледа внимателно и повече нищо не каза. Беше тежко пътуване. Особено последните две седмици. Изкачвахме се един по един нагоре, покрай Сам Кахан, който продължаваше да виси на импровизираната усмирителна риза, която Дред направи от горната половина на скафандъра му. Потънал в собствените си изпражнения и урина, той гледаше към нас със спокойния поглед на побъркан. Двама от следователите го отвързаха и го подготвяха за извеждане от обслужващия модул. Не каза нищо. И слава Богу.

— Здравей, Боб, Клара — беше някой от бразилския стражеви кораб. Оказа се, че е Франси Херейра. — Май не ви е провървяло?

— Е — отговорих аз, — поне сме живи. Кахан обаче е зле. Пък се и връщаме без нищо.

Кимна ни съчувствено и каза нещо, струва ми се на испански, на някой от венерианския следователски екип, една пълна жена с тъмни очи. Тя ме потупа по рамото и ме поведе към една малка клетка. Направи ми знак да си сваля дрехите. Винаги съм смятал, че мъжете се претърсват от мъже, а жените от жени, но като си помислиш, виждаш, че няма никакво значение. Претърси и последния шев на дрехите ми — и визуално, и с радиационен брояч. После провери под мишниците и дори пъхна нещо в ануса ми. Отвори широко уста, за да ми покаже, че и аз трябва да сторя същото. Надникна в нея и веднага се отдръпна, като закри лице с ръка.