Фредерик Пол - Гейтуей I

Във всеки случай учените използват всичко, с което разполагат — включително и скоростта и посоката на въртене на Магелановите облаци. И знаете ли защо? Защото по това може да се определи на какво разстояние от Гейтуей сме отишли и колко дълбоко сме навлезли в галактиката. Облаците правят едно пълно завъртане за около осем милиона години. При добро картографиране могат да се установят промени от една част на 2–3 милиона — или другояче казано, от порядъка на 150 светлинни години.

Онова, което научих в заниманията, ръководени от Сам по време на полета, се оказа много полезно. Докато правех снимките и се опитвах да проумея какво ще научат от тях специалистите от Гейтуей, почти забравих страховете си. Също почти забравих, но само почти, а не напълно, да се тревожа, че това пътуване, изпълнено с толкова много страхове, можеше да се окаже безплодно.

И то наистина беше безплодно.

Щом се върнах на кораба, Хам грабна ролката с ленти и я сложи в скенера. Първият обект беше голямата планета. В нито една октава на електромагнитния спектър нямаше нищо, което да загатва за радиация от артефакти.

Хам започна да търси друга планета. Макар че скенерът беше автоматичен, откриването ставаше бавно. Вероятно е имало поне дузина други планети, които не сме успели да открием за малкото време, прекарано на открито.(За нас това едва ли има някакво значение, защото дори и да бяхме ги открили, те сигурно щяха да са толкова отдалечени, че не бихме могли да стигнем до тях.) Хам извършваше търсенето, като вземаше основната спектрална линия от главната звезда и след това програмираше скенера да търси отражения от нея. Той откри пет обекта. Два от тях се оказаха звезди с подобен спектър. Другите три бяха планети, но при тях нямаше никаква радиация, която да подсказваше за дейност на съзнателни същества. Да не говорим за това, че хем бяха малки, хем много отдалечени.

Оставаше голямата луна на газовия гигант.

— Провери я! — нареди Сам.

Мохамад измърмори:

— Не изглежда обещаваща.

— Не те питам какво мислиш, а ти нареждам какво да правиш — сряза го Сам. — Провери я.

— Престанете, моля. — обади се Клара.

Хам я погледна изненадан, вероятно заради думичката „моля“, но се подчини.

Той натисна едно копче и каза:

— Следи от кодирано електромагнитно излъчване. — В единия край на екрана на скенера се появи слаба синусоидална крива, набръчка се леко, а след това се изправи и се превърна в абсолютно неподвижна права.

— Отрицателна — каза Хам. — Аномална временно-температурна зависимост.

За мен това беше нещо ново.

— Какво значи „аномална временно-температурна зависимост“? — запитах аз.

— Нещо от рода на затопляне след залязване на слънцето — отговори припряно Клара. — Добре. Тази линия беше хоризонтална.

— И другите бяха такива — каза Хам. — Голяма отражателна способност от повърхност от хичиянски метал.

Бавна синусоидална вълна и след това нищо.

— Хм — каза Хам.

— Ха. Останалите следи не отговарят. Метан не може да има поради отсъствие на атмосфера и така нататък. Какво ще правим, шефе?

Сам отвори уста, но Клара го изпревари:

— Извинете — каза тя начумерено — но кого имаш предвид като казваш „шефе“?

— О, млъкни — отговори нетърпеливо Хам. — Разбира се, че Сам.

Кахан погледна Клара и снизходително се усмихна.

— Ако искаш нещо да кажеш, кажи го направо, не се притеснявай — подкани я той. — Според мен трябва да влезем в орбита около луната.

— Само губене на време! — отсече Клара. —

Мисля, че това е безразсъдство.

— Можеш ли да предложиш нещо по-добро?

— Какво означава „по-добро“? В какъв смисъл?

———————————————

МУЗИКАЛНИ ЗАПИСИ за празненства. 87–429.

КОЛЕДА наближава! Не пропускайте възможността да купите подаръци за близките си: гениално изработен пластмасов модел на Гейтуей или Гейтуей Две; вземете го и ще видите прекрасната гледка на снежна виелица от автентичен звезден прах от света Пеги; холодискове на пейзажи; ръчно изработени отличителни гривни и много други. Тел. 88–542.

ИМАТЕ ЛИ сестра, дъщеря, приятелка на Земята? Желая да кореспондирам. Цел брак. 86–032.

———————————————

— Виж какво — отговори Сам сдържано, — не сме огледали цялата луна. Върти се много бавно. Бихме могли да я заобиколим с обслужващия модул. На обратната й страна може да има цял хичиянски град.

— Как ли пък не — Клара подсмъркна почти беззвучно и по този начин доизясни повдигнатия въпрос. Момчетата престанаха да спорят. И тримата вече се бяха упътили към обслужващия модул. В капсулата останахме само двамата с Клара.