Фредерик Пол - Гейтуей I

———————————————

Д-р Асмениън. Предполагам, че повечето от вас са тук не защото се интересувате от астрофизика, а защото искате да научите как се печелят награди при изследвания. В този смисъл няма защо да се безпокоите — инструментите ще извършат автоматично по-голяма част от работата. Вие трябва да извършвате само обичайните изследвания, а ако попаднете на нещо специално, това ще се установи при анализа, който ще извършим тук.

Въпрос. Трябва ли да търсим нещо специално?

Д-р Асмениън. Да, разбира се. Един изследовател например спечели половин милион долара. Доколкото си спомням, когато попаднал в мъглявината на Орион разбрал, че една част от газовете са по-топли от останалата. Решил, че се ражда нова звезда. След десет хиляди години там вероятно ще се оформи нова слънчева система и той заснел тази част от небето, за което и получил премия. Сега всяка година Корпорацията изпраща там кораби за проследяване на развитието. Плаща сто хиляди долара и половината от тази сума се дава на него. Ако желаете ще ви дам координатите на някои вероятни места за такива явления, например мъглявината Трифид. Няма да получите половин милион долара, но все ще ви дадат нещичко.

———————————————

Впоследствие всеки започна да си създава своя собствена програма за убиване на времето. Аз прослушвах записите от лекциите, Дред гледаше порнодискове, Хам разтваряше един сгъваем синтезатор и свиреше, сложил слушалки на ушите (въпреки това се чуваше и на мен ми омръзнаха — не, просто ми се втръснаха Бах, Палестрина и Моцарт). Сам Кахан ни организира учебни занятия и когато не преговаряхме тестовите процедури преди кацане на новооткрито небесно тяло, ние обсъждахме природата на неутронните звезди, черните дупки и галактиката Зейферт. Хубавото на тези занимания беше, че успявахме поне за половин час да престанем да се мразим. Останалата част от времето най-често се мразехме. Аз не можех да понасям Хам Тайе заради неговото непрекъснато размесване на картите. Дред проявяваше неоснователна враждебност към мен, когато, от време на време, запалвах по някоя цигара. Подмишниците на Сам миришеха ужасно въпреки вонята на загнило, която изпълваше капсулата. В сравнение с тях най-лошият въздух на Гейтуей приличаше просто на розова градина. А Клара — е, тя пък имаше един лош навик — обичаше аспержи. Беше взела със себе си четири килограма изсушени храни просто за разнообразие и за запълване на времето. Вярно, че даваше и на мен, а понякога и на останалите, но се случваше и да си яде самичка. Аспержите обаче придават на урината особена миризма и никак не беше приятно като влезеш в общата тоалетна да установиш, че любимата ти е яла тайно аспержи.

И все пак тя беше моята любима — наистина ми беше любима.

В безкрайните часове на обслужващия модул ние не само се чукахме. Ние и разговаряхме. Никога не съм познавал дори и малка част от себе си така, както опознах Клара. Трябваше да я обичам! Не можех да спра да я обичам! Вечно!

На двайсет и третия ден свирех с електронния синтезатор на Хам, когато изведнъж почувствах пристъп на морска болест. Промените в гравитацията, които бяха почти незабележими, рязко се усилиха.

Вдигнах глава и съзрях Клара. Усмихваше се плахо, почти като пред плач. Посочи с глава към златната спирала. Там под стъклото, под което се намираше спиралата, златни искрици припламваха и се гонеха като малки рибки.

Корабът започваше да се обръща. Подът ставаше таван. Бяхме дочакали този момент и ни оставаше време за изследване. Прегръщахме се и ликувахме от радост.

Кабинетът на Зигфрид, разбира се, е под „Големия Балон“, както и всички други здравни кабинети. В него не може да бъде нито много горещо, нито много студено. Понякога обаче ми се струва, че нещо не е на ред. Казвам му:

— За Бога, Зигфрид, много е горещо тук. Сигурно кондиционерът ти не работи.

Отвръща ми спокойно:

— Нямам кондиционер, Роби. Хайде да се върнем към спомените за майка ти…

— Майната й на моята майка. И на твоята също.

Зигфрид замълчава. Зная какво мислят неговите електронни схеми. Зная също, че ще съжалявам за тази си безразсъдна ругатня. Бързо добавям:

— Искам да кажа, Зигфрид, че се чувствам неудобно. Много е горещо тук.

— Тук не е горещо, на теб ти е горещо — коригира ме Зигфрид.

— Какво?

— Датчиците ми показват, че телесната ти температура се повишава най-малко с един градус винаги, когато засегнем някои въпроси: майка ти, Клара Моинлин, първото ти пътуване, третото ти пътуване, потта на Дейн Мечников.