Фредерик Пол - Гейтуей I

Умножавате дните до обръщане по четири и ако полученото число е по-малко от дните, за които сте осигурени с храна, трябва да сте доволни, че поне няма да се върнете полумъртви от глад. Разликата между двете цифри показва колко дълго можете да останете при целта.

Основният запас от храна, въздух и вода е за двеста и петдесет дни. Сравнително лесно може да се изкара и до триста (само ще се върнете измършавял и може би с някое заболяване, резултат от недохранване). Така че, ако до шейсетия-шейсет и петия ден корабът не се обърне, може би ще имате проблеми и започвате да ядете по-малко. Ако обаче това продължи до осемдесетия или деветдесетия ден, тогава тези проблеми автоматично отпадат, тъй като нямате никакъв шанс да се върнете жив. Няма смисъл да се опитвате да промените курса. Това само ще представлява друг начин да умрете, поне доколкото са ми казвали други изследователи.

Може би хичиянците са могли да променят курса когато пожелаят, но как са правили това засега представлява една от многото загадки. Както и защо така грижливо са прибрали всичко, преди да изчезнат? Или как са изглеждали? Или пък къде са отишли?

Когато бях дете, по панаирите продаваха една книжчица остроумно озаглавена: „Всичко, което знаем за хичиянците“. Беше със сто двайсет и осем страници — всичките празни.

Ако Сам, Дред и Мохамад бяха хомо, а в това нямаше никакво съмнение, през първите няколко дни те с нищо не го показаха. Занимаваха се с любимите си развлечения: четене на книги, слушане на касети (със слушалки), игра на шах и, когато успяваха да убедят Клара и мен, игра на китайски покер. Не играехме на пари, а просто да мине времето. (След два дена Клара сподели, че повече се печели при загуба, защото ако загубиш, по-дълго запълваш времето си в търсене на причините за загубата.) Бяха напълно толерантни и любезни към Клара и към мен — потиснатото малцинство на хетеросексуални хора сред преобладаващата на кораба хомосексуална култура и ни отстъпваха обслужващия модул точно петдесет процента от времето, макар че бяхме само четирийсет процента от състава.

Разбирахме се. И добре, че се разбирахме, иначе както бяхме нагъсто, не знам как щяхме да изкараме.

Вътрешността на един хичиянски кораб, дори петместен, не е по-голям от апартаментска кухня. Малко допълнително пространство дава обслужващия модул — колкото един нормално голям килер — но при далечен маршрут то е е запълнено с храна и апаратура. И от тази кубатура, общо примерно четирийсет и два или четирийсет и три кубически метра, извадете всичко друго, което влиза в нея, плюс нас, петимата изследователи.

Когато сте в пространството тау, ускорението е малко. В действителност това не е ускорение, а нежелание на атомите на тялото да се движат със свръхсветлинна скорост, така че то може да се опише по-скоро като триене, отколкото като гравитация. Чувствате се така, сякаш тежите около два килограма.

При тези условия, за да почивате, трябва да има нещо, върху което да се разположите. Всеки член на екипажа има свое сгъваемо легло, което може да се преобразува и в стол за сядане. Към всичко това прибавете мястото, което заемат личните вещи: шкафчета за касети, дискове и облекло (последното не е особено много), тоалетни принадлежности, снимки на любими и скъпи хора (ако има такива) и всичко друго, което бихте решили да вземете със себе си с общ обем 1/3 кубически метър и 75 килограма и ще разберете колко голяма е теснотията.

Прибавете още оригиналното хичиянско оборудване на кораба. Три четвърти от него никога не се използва; по-голяма част не знаете как да го използвате, ако се наложи. Какво се прави с него ли? Нищо. Това съвсем не означава, че можете да го махнете. Хичиянските машинарии са така конструирани, че нищо не може да се махне. Ако ампутирате макар и само една малка част от нея, ще умре цялата.

Ако знаехме как да излекуваме раната от такава ампутация, може би щяхме да махнем някоя и друга джунджурия, но не знаехме и затова нищо не махаме. Голямата златна кутия с формата на диамант, която при опит за отваряне експлодира, тъпичката спирала от златна тръбичка, която от време на време мъждука, но много често става нетърпимо гореща (и никой не знае защо) и така нататък. Всичко това е вътре и през цялото време се блъскате в него.

Към това трябва да се прибавят и някои други принадлежности: скафандри (по един за всеки, подбрани според неговия ръст и фигура), фотографска апаратура, тоалетни принадлежности, контейнери за отпадъци, инструменти за провеждане на опити, оръжие, дрелки, кутии за образци и всичко онова, което сваляте на повърхността на планетата, ако имате късмет да откриете такава, на която може да се кацне.