Казват, че това се познавало по звездите, наблюдавани на навигационния дисплей. Преминаването на свръхсветлинната скорост се познава по тяхното скупчване в центъра на екрана, който по време на полета е разположен на предната част на кораба.
В действителност звездите не са се преместили. Просто се вижда светлината от източници, разположени отзад или отстрани на кораба. Фотоните, които попадат на челната камера за наблюдение, са били излъчени преди един ден, една седмица или преди сто години. След един-два дена пътуване те дори престават да приличат на звезди; по-скоро наподобяват на някаква разтопена сива повърхност. Нещо като холофилм, гледан срещу светлината. Докато от холофилм със светкавица може да се направи снимка, то от хичиянските екрани никой досега не е успял да снима друго, освен чакълеста сива повърхност. Най-после успях да вляза в тоалетната, но, изглежда, спешната ми нужда беше попреминала. Когато излязох, Клара, останала сама в капсулата, извършваше ориентиране по звездите с теодолитна камера. Тя се обърна да ме поздрави и добави:
— Сега изглеждаш по-добре.
— Ще устискам. Къде са момчетата?
— Къде може да са? Долу в обслужващия. Дред смята, че трябва да направим график за ползване на обслужващия модул: два часа ние с теб ще разполагаме с него, докато останалите са тук, горе, а след това обратно — ние ще се качим горе, а пък те ще слязат в модула.
— Хм! — Звучи добре. Наистина бях се чудил как ще си осигурим нещо като усамотяване. — Добре. Сега какво да върша?
Тя се наведе към мен, целуна ме разсеяно и отговори:
— Просто не ми пречи. Знаеш ли, изглежда че се насочваме право към Галактическия Север.
Приех тази информация с дълбокомисления израз на невежа, но после попитах:
— Това добро ли е?
Клара се усмихна.
— Откъде мога да знам?
Облегнах се и я загледах. Може би беше толкова уплашена, колкото и аз, но с нищо не го показваше.
Започнах да мисля какво значеше да пътуваме към Галактическия Север — и, което беше по-важно, след колко време щяхме да стигнем там.
Засега най-краткото пътуване до друга звездна система е продължавало осемнайсет дни. Било е до звездата Барнард и се е оказало пълен неуспех. Най-дългото пътуване, или по-точно най-дългото известно досега (кой знае колко кораби с мъртви изследователи на борда са на път обратно към Гейтуей, може би от звездата М-31 от съзвездието Андромеда и още не са пристигнали), беше седемдесет и пет дни в едната посока. Върнали се мъртви. Трудно е да се каже къде са били. От направените снимки нищо не могло да се разбере, а изследователите, разбира се, отдавна не били в състояние да говорят.
Пътуването е доста страшничко дори и за ветерани. Чувства се ускорението, но не се знае докога ще продължи. Обръщането обаче се разбира. Най-напред златната спирала, каквато има във всеки хичиянски кораб, започва по малко да свети. (Никой не знае защо.) Но дори без да се гледа спиралата, може да се разбере по малката псевдогравитация, тъй като тя променя посоката си — вместо да тегли назад, започва да тегли напред и по пода, който става таван.
Защо ли хичиянските кораби по средата на полета не превключат посоката на тягата, така че вместо за ускоряване да я използват за забавяне? Просто се чудя! Само хичиянците си знаят.
Може би поради това, че всички уреди за наблюдение са разположени на предната част на кораба. А може би поради това, че предната част винаги е добре бронирана, дори и при най-леките кораби — предполагам за защита от удари с разсеяни газови молекули или прах. Но пък нали някои от по-големите кораби — някои триместни и почти всички петместни са целите бронирани. Те също се обръщат!
———————————————
СЪОБЩЕНИЕ
ЩЕ МАСАЖИРАМ седемте ви точки, ако ми прочетете Джибран. Нудизъм по желание. 86–004.
ИНВЕСТИРАЙТЕ средствата си в най-бързо развиващата се нация в Западна Африка. Благоприятни данъчни закони, гарантиран растеж. Нашият представител на Гейтуей ще ви каже как да сторите това. Безплатна лекция на магнитна лента, опресняване, „Синия ад“, сряда 15,00 часа. „Дахомей е най-луксозният курорт на утрешния ден“.
АКО ИМА НЯКОЙ от Абърдийн нека се обади да си поговорим. 87–396.
ВАШИЯТ ПОРТРЕТ с пастел или маслени бои можете да имате само срещу 150 дол. Портрети на други. 86–569.
———————————————
Така че, когато спиралата започва да присветва и усетите обръщането, знаете, че е изтекла една четвърт от действителното време на пътуване. Разбира се, това не означава една четвърт от цялото време на мисията. Колко време ще останете при достигнатата цел е нещо съвсем друго. Това трябва да решите сам. Обръщането само показва, че сте изминали половината от пътя до целта.
Читать дальше