Фредерик Пол - Гейтуей II

Първата ми мисъл беше: „Край на сделката с Бавър“. Сега хората от „Гейтуей Корп.“ несъмнено щяха да сложат ръка върху всичко и аз не можех да ги виня за това.

Най-древният бавно се разбуди, орган подир орган. Най-напред външните пиезофонични рецептори 26 26 Прибор, който трансформира дразненето в нервен процес и го възприема. (Бел.прев.) . Можеха да бъдат наречени „уши“. Те винаги бяха включени, в смисъл, че до тях винаги достигаше звук. Техните малки, износени кристали се свиваха при трептене на въздуха и когато звуковата вълна съответстваше на името, с което децата се обръщаха към него, те преминаваха една преграда и активираха онази част, която съответстваше на периферната му нервна система.

В този смисъл Най-древният още не се беше събудил, но се събуждаше. Неговите истински уши, вътрешните, които анализираха и интерпретираха звука, оживяха. Чиповете му за разпознаване анализираха сигналите.

Най-древният чу гласовете на децата си и разбра онова, което казваха. Но само повърхностно, без нужното внимание, така както неразсънилият се човек долавя бръмченето на муха. Още не си беше „отворил очите“.

На тази фаза той взе някои решения. Ако намесата беше оправдана, той щеше да разбуди още чипове. Ако беше нещо незначително — не. Един заспал човек може да се разсъни достатъчно, за да размаже някоя муха. Когато събудеха Най-древния по някаква незначителна причина, той „размазваше“ децата си. За тях не беше лесно да го събудят. Но ако решеше да се разсъни повече, било да извърши нещо, било да накаже някого за събуждането, Най-древният активираше главната си външна оптика и с нея цял куп информационно-обработващи системи и близки памети. Тогава вече беше напълно разсънен, подобно на човек, който след дрямка гледа към тавана.

Вътрешните часовници на Най-древния му казваха, че дрямката е била съвсем кратка. По-малко от десет години. Ако причината за това събуждане не беше достатъчно основателна, някой трябваше да бъде наказан.

Дотогава Най-древният ще е възприел напълно всичко заобикалящо го, всички тях. Неговата вътрешна телеметрична система получаваше съобщения за състояние от всичките си дистанционни сензори, от цялата десет милиона тонна маса, на която живееха той и неговите деца. Близката му памет получаваше информация от сто входа: думите, които го бяха събудили; образът на трите пленника, които децата му току-що бяха довели при него; повредата в ремонтната техника в секция 4700-А; фактът, че имаше необичайна активност между запаметените интелекти; температурите; тяговите моменти. Далечната му памет, макар и латентна, при нужда също беше достъпна.

Пред него стоеше най-умното му дете. По бузите и по горната му устна се стичаха капчици пот. Най-древният разбра, че това беше новият вожд, по-нисък и по-млад от онзи, който си спомняше отпреди десет години; на врата си той носеше огърлица от свитъци, които символизираха неговия пост. Най-древният насочи основните си външни лещи към него, което беше сигнал да говори.

— Пленихме натрапници и ти ги докарахме — каза вождът и добави разтреперан: — Добре ли постъпихме?

Най-древният насочи цялото си внимание към пленниците. Единият от тях не беше натрапник, а момчето, което той беше разрешил да се роди преди петнайсет години, сега почти мъж. Другите двама обаче бяха чужденци, а и двамата бяха жени. Това предоставяше една възможност, която заслужаваше да се обмисли. Когато по-преди бяха дошли други натрапници, той бе пропуснал възможността да създаде двойка за разплод, докато не стана късно. А после те престанаха да идват.

Това беше шанс, който Най-древният някога бе пропуснал и който му бе послужил като ужасен урок. Сега не трябваше да допусне предишната грешка. Най-старият разбираше, че през последните хиляда години неговите преценки не винаги бяха правилни, мненията не бяха така категорични. Той остаряваше. Допускаше грешки. Най-древният не знаеше какво наказание ще трябва да понесе за сторените грешки и не искаше да мисли за него.

Той започна да обмисля решения. Обърна се към далечната си памет за прецеденти и перспективи и научи, че има задоволителен брой алтернативи. Той активира мобилните си и манипулационни ефектори 27 27 Работни органи на робот (Бел.прев.) . Голямото му метално тяло се повдигна на своите опори, премина покрай вожда и се насочи към помещението, в което бяха затворени натрапниците. Докато се движеше, той чу как децата му ахнаха от изненада. Няколко от най-младите, които никога не го бяха виждали да се движи, бяха ужасени.