Фредерик Пол - Гейтуей II

— За бога, вземете някой от Ленинград!

— Тъкмо се канех да ти кажа. Проверихме всички световни банки за тъкан. Можем да използуваме нещо много близко. Наистина близко. Но при сегашното й състояние все още съществува известен риск.

Погледнах я внимателно и се опитах да се ориентирам от тона й.

— Искаш да кажеш, че може да не го преодолее?! — Тя леко поклати глава. — Да умре? Не ти вярвам! За какъв дявол е пълното здравно обслужване?

— Робин… тя вече беше умряла от това, ти знаеш. Трябваше да я реанимираме. Шокът, който може да преживее, има граница.

— Тогава по дяволите операцията! Ти каза, че в това състояние е стабилна!

За момент Уилма погледна към свитите в скута си ръце, след това към мен.

— Тя е пациентът, Робин, а не ти.

— Какво ще рече това?

— Че тя има право да реши. И тя вече реши, че не иска да живее, ако вечно ще бъде привързана към системи. Утре сутринта ще се опитаме отново да говорим с нея.

Седях и гледах вцепенен в бокса дълго след като Уилма Лийдерман беше изчезнала и търпеливата ми секретарска програма отново се беше появила, мълчаливо очакваща нареждания.

— Хм, Хариет — промълвих най-сетне аз, — искам довечера да отпътувам.

— Да, Робин — отговори тя. — Вече съм направила резервация. Тази вечер няма директен полет, но има един, с който можеш да се прекачиш в Каракас и да пристигнеш в Ню Йорк в пет часа сутринта. Операцията не е планувана преди осем.

Тя се оттегли в мълчаливо очакване. Нацупеното глупаво лице все още беше в десния долен ъгъл на бокса, дребно и укоряващо. Мълчеше, но от време на време се окашляше или преглъщаше, за да ми напомни, че чака.

— Мортън — казах аз, — не ти ли казах да изчезнеш?

— Не мога да сторя това, Робин. Не докато имам нерешена дилема. Ти ми разпореди за Бавър…

— Адски прав си. Ако не мога да се справя с него по този начин, може би просто ще го убия.

— Не трябва да се тревожиш — бързо каза Мортън.

— Има съобщение до теб от адвокатите му. Решил е да приеме твоето предложение.

Опулих се от изненада.

— И аз не мога да го разбера, Робин, нито пък неговите адвокати — побърза да сподели Мортън. — Те са много разстроени. Но има съобщение лично до теб; може би то изяснява случая.

— Какво е то?

— Цитат: „Може би в крайна сметка той разбира всичко“. Край на цитата.

В объркания си живот, който при това бе много дълъг, съм имал много объркани дни, но този беше специален. Напълних ваната с гореща вода и се киснах половин час, опитвайки се да забравя всичко. Усилието не се увенча с успех.

До отлитането на самолета за Каракас оставаха три часа. Не знаех какво да правя с това време. Не че нямах работа. Хариет се опитваше да ангажира вниманието ми — Мортън искаше да потвърдя договора с Бавър Алберт — да обсъдим биоанализа от хичиянските екскременти, които някой бе събрал. Всеки желаеше да говори с мен за всичко. Не исках да разговарям с никого. Бях затънал в моето забавено време и наблюдавах как светът профучава. Но той не профучаваше, той пълзеше. Не знаех какво да направя с това. Добре беше, че Бавър смяташе, че разбирам нещата толкова добре. Чудех се по какво съдеше, че разбирам.

След известно време успях да събера достатъчно енергия, за да накарам Хариет да ми представи някои от обажданията, и взех решения по спешните. Известно време след това се занимавах с купичката с мляко и бисквитите, като в същото време слушах новините. Имаше много коментари но пленяването на групата Хертер-Хол от хичиянците, но Алберт щеше да ми каже много повече от новинарите от пиезовизията.

Тогава си спомних, че Алберт искаше да говори с мен и се почувствах по-добре. Това ми даде смисъл и цел за живот. Имах някого, на когото мога да крещя.

— Малоумнико — изкрещях аз, когато се появи неговият образ, — магнитните ленти са отпреди едно столетие. Как не можа да ги разчетеш?

Той ме погледна спокойно изпод рунтавите си бели мустаци.

— Имаш предвид така наречените „хичиянски ветрила“, нали, Робин? Разбира се, че сме се опитвали много пъти. Дори подозирахме, че може да има синергия, така че опитахме едновременното въздействие на няколко магнитни полета, постоянно и променливо, променливи с различна честота. Опитахме дори едновременно микровълнова радиация, макар че тя се оказа неправилна…

Все още бях вглъбен, но не толкова, за да не доловя загатнатото.

— Искаш да кажеш, че може да има и правилна?

— Разбира се, Робин — усмихна се той. — Веднъж получихме добра следа от уредите на Хертер-Хол чрез просто удвояване на честотата на радиацията. Същата микровълнова радиация, с която е обгърнат Заводът за хана, поток от няколко микровата елиптично поляризирана микровълна с дължина един милион ангщрьома. И тогава получихме сигнал.